Каква е тайната на здравето и щастието? За някои тя се крие в оптимистичната нагласа. Други биха казали, че най-важни са преживяванията ни, а според трети водеща роля играе личността.

Единна рецепта няма. През последните десетилетия обаче позитивната психология обръща все по-голямо внимание на понятието психологическо благополучие. То обхваща качеството на живот, усещането за цел и смисъл, средата, в която живеем, и отношенията ни с другите.

Множество научни изследвания показват, че доброто психологическо състояние е свързано със значителни ползи за здравето и продължителността на живота. То може да допринесе и за по-добро психично здраве, включително за понижаване на риска от депресия.

От значение са и фактори като редовното движение – известно е например, че физическите упражнения оказват благоприятен ефект върху психичното здраве.

Променя ли се благополучието през годините?

Въпреки че вече знаем много за благополучието, редица въпроси остават без отговор – включително как то се развива с напредването на възрастта. Променя ли се през десетилетията, или представлява сравнително устойчива психологическа основа, която определя начина, по който ще се чувстваме и занапред?

Истината е, че все още не разполагаме с категоричен отговор. Предишните проучвания предлагат различни, понякога противоречиви гледни точки.

„Все още не е добре изяснено до каква степен хората запазват психологическото си благополучие в продължение на десетилетия и каква роля играе депресията при оформянето на тези траектории“, обясняват психолозите в ново изследване, публикувано в Nature Mental Health. Негов водещ автор е Касондра Лаймън, изследовател в областта на психичното здраве от университета „Корнел“.

„Изненадващо малко се знае и за факторите, които определят дали човек ще достигне високо равнище на благополучие в рамките на десетилетия.“

Разграничението между моментното щастие и по-трайното усещане за смисъл е особено важно. Както показват и други наблюдения, понякога удовлетворението от живота може да бъде по-значимо от краткотрайното щастие.

Изследователите установяват, че благополучието може да се променя с течение на времето. Освен това вероятността то да се подобри е по-голяма при хората, които първоначално се чувстват зле. (maks_d/Unsplash)

Четири различни житейски траектории

За да установят как благополучието се развива с времето и каква е връзката му с депресията, Лаймън и колегите ѝ анализират данни от 2420 участници в проучването Americans’ Changing Lives. Това е продължително изследване на представителна за населението на САЩ група, започнало през 1986 г. с участието на 3617 пълнолетни американци.

Учените проследяват редица показатели, сред които удовлетворението от живота, емоционалното състояние, себеприемането, усещането за контрол върху собствения живот и положителните взаимоотношения. Анализът разкрива, че през разглеждания 25-годишен период благополучието на участниците следва четири ясно различими траектории.

При повечето хора в анализа – около 60% – равнището на благополучие като цяло остава непроменено с течение на времето.

Участниците в тази група обикновено съобщават за средни нива на благополучие в началото на изследването, които впоследствие се запазват сравнително стабилни. Важно е обаче да се отбележи, че устойчивото благополучие невинаги означава високо благополучие – около една четвърт от хората в тази група трайно остават с ниски показатели.

Втората по големина група обхваща около 30% от участниците. В началото на изследването тези хора са с ниско равнище на благополучие, но през следващите години при тях настъпва постепенно подобрение.

Третата група, която включва приблизително 8% от участниците, започва с високо равнище на благополучие. Впоследствие обаче то рязко спада, преди да се задържи на сравнително постоянно ниво.

Последната група представлява едва около 2% от всички участници. Тези хора започват с много ниско равнище на благополучие, след което при тях настъпва значително подобрение. Половината от участниците в тази група обаче не успяват да го запазят и с течение на времето благополучието им отново намалява.

Най-важно се оказва състоянието в началото

Като цяло учените установяват, че първоначалното равнище на благополучие най-точно показва в каква посока ще се промени то впоследствие – например от високо към ниско или обратно.

„Хората с по-ниско първоначално равнище на благополучие по-често отбелязваха подобрение, а при участниците с по-силно изразени симптоми на депресия в началото по-често настъпваше промяна в благополучието“, пишат изследователите.

„Следователно хората, които в началото се отличаваха едновременно с ниско благополучие и изразени симптоми на депресия, имаха най-голяма вероятност да постигнат значително подобрение.“

Тези резултати показват и защо материалните обстоятелства не са единственият определящ фактор. Изследванията на щастието отдавна разглеждат въпроса каква е ролята на парите за усещането ни за удовлетворение, но психологическото благополучие включва много повече – себеприемане, смисъл, пълноценни взаимоотношения и усещане, че управляваме собствения си живот.

Ниското благополучие не е присъда за цял живот

Един от най-обнадеждаващите изводи от изследването – особено за хората, които страдат от депресия – е, че благополучието може да се подобри с течение на времето. Нещо повече, вероятността за положителна промяна всъщност е по-голяма, когато първоначалното му равнище е ниско.

Сред изследваните участници 57% от хората, които в началото са с ниско благополучие и силно изразени симптоми на депресия, впоследствие отбелязват подобрение в рамките на проследения 25-годишен период.

Взаимоотношенията също са важна част от тази сложна картина, тъй като социалната среда може както да подкрепя, така и да подкопава психичното ни състояние. Затова е добре да разпознаваме и признаците, че определен човек влияе зле на психичното ни здраве.

Възможност за по-навременна подкрепа

Като следваща стъпка учените предлагат да се установява по каква траектория се движи благополучието на даден човек. Това би могло да подскаже в кой момент терапевтичната намеса ще му бъде най-полезна.

Подобен подход може да се превърне в своеобразен инструмент за оценка, който да помага на специалистите да избират подходяща терапия и да осигуряват необходимата подкрепа навреме.

Резултатите са публикувани в научното списание Nature Mental Health.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Важно: Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар, психолог или друг квалифициран специалист. Ако изпитвате продължително потиснато настроение, загуба на интерес, тревожност или други симптоми, които затрудняват ежедневието ви, потърсете професионална помощ.