Години преди поставянето на диагнозата болест на Паркинсон – понякога дори две десетилетия по-рано – заболяването вече започва да оставя своите следи в организма.

Не под формата на тремор или друг видим симптом, а чрез далеч по-незабележими оплаквания: запек и нарушения на съня.

Това е необичайна и почти безмълвна система за ранно предупреждение. Дълго време учените не разбираха защо проблемите с червата се появяват толкова рано при заболяване, което уврежда нервната система.

Постепенно обаче те започнаха да подозират, че отговорът се крие не само в самите черва, но и в микроорганизмите, които ги обитават.

Нарушено производство на витамини от група B

През 2024 г. екип, ръководен от медицинския изследовател Хироши Нишиваки от Университета в Нагоя, Япония, представи едни от най-убедителните дотогава доказателства за връзката между чревните бактерии и болестта на Паркинсон.

Учените сравняват фекални проби от 94 души с Паркинсон с проби от 73 души без заболяването, след което съпоставят резултатите с данни от Китай, Тайван, Германия и САЩ.

Съставът на чревната микробиота се различава в отделните държави. При хората с Паркинсон обаче се оказват нарушени едни и същи метаболитни процеси – онези, които отговарят за производството на витамини от група B, и по-конкретно на рибофлавин (B2) и биотин (B7).

Това кара изследователите да предположат, че приемът на такива витамини би могъл да се проучи като възможен бъдещ подход за лечение на болестта на Паркинсон.

„Терапията с добавки, съдържащи рибофлавин и биотин, е обещаваща възможност за облекчаване на симптомите на Паркинсон и забавяне на развитието на заболяването“, заявява Нишиваки през май 2024 г., когато изследването е публикувано.

В същата посока сочи и малко проучване от 2003 г. Според него високите дози рибофлавин може да помогнат за възстановяването на част от двигателните функции при пациенти с Паркинсон, които същевременно са изключили червеното месо от менюто си. Начинът, по който е проведено изследването, обаче не позволява да се установи дали подобрението действително се дължи на рибофлавина.

Как отслабената чревна бариера може да засегне мозъка

Нишиваки и колегите му установяват, че недостигът на витамини от група B е свързан с понижени количества късоверижни мастни киселини и полиамини. Тези молекули подпомагат образуването на здрав защитен слой от слуз в червата.

„Недостигът на полиамини и късоверижни мастни киселини може да доведе до изтъняване на чревния слузен слой и до повишена пропускливост на червата – две особености, наблюдавани при болестта на Паркинсон“, обяснява Нишиваки.

Обобщение на резултатите от изследването и на хипотезите, изведени от предходни проучвания. (Nishiwaki et al., npj Parkinson’s Disease, 2024)

Според изследователите по-ниските нива на тези метаболити могат да отслабят защитната чревна бариера и да увеличат пропускливостта ѝ. В резултат организмът може да бъде изложен в по-голяма степен на токсични вещества от ежедневието, включително почистващи препарати, пестициди и хербициди. Други проучвания разглеждат и възможната роля на фактори от околната среда, сред които микропластмасата като потенциален фактор за развитието на болестта на Паркинсон.

„Повишената пропускливост излага нервите на действието на токсини, допринася за необичайното натрупване на алфа-синуклеин, активира имунните клетки в мозъка и води до продължително възпаление“, казва Нишиваки.

Алфа-синуклеинът е белтък, който се натрупва в произвеждащите допамин мозъчни клетки на хората с Паркинсон. Смята се, че тези струпвания допринасят за постепенното развитие на заболяването и за появата на тремор, мускулна скованост и деменция. Наскоро учени откриха и липсваща връзка между този белтък и увреждането на мозъчните клетки.

При хората с болестта на Паркинсон са установени по-малко бактериални гени, отговорни за синтеза на жизненоважните витамини B2 и B7. (Reiko Matsushita)

Могат ли трансплантациите на чревна микробиота да помогнат?

През последните две години два отделни изследователски екипа провеждат изпитвания на трансплантации на фекална микробиота при хора с болестта на Паркинсон.

Процедурата представлява точно това, което подсказва наименованието ѝ: преработен фекален материал от внимателно подбран и изследван донор се въвежда в червата на пациента. Това може да стане по различни начини, включително чрез тръба по време на колоноскопия.

Колкото и необичайно да звучи, този вид терапия вече показва потенциал при редица състояния. Експерименти с животни например установяват, че фекална микробиота от млади донори може да обърне някои свързани с възрастта промени в червата.

Две рандомизирани, плацебо контролирани проучвания, проведени в Белгия и Китай, вече дават основания да се смята, че този подход може да помогне и на хората с Паркинсон.

Белгийското проучване GUT-PARFECT

В първото изпитване – белгийското проучване GUT-PARFECT – участват 46 души с лека до умерена форма на болестта на Паркинсон. Част от тях получават трансплантация от донор, а на останалите е въведен собствен фекален материал, използван като плацебо.

След една година оценката на двигателните симптоми в донорската група се подобрява с 5,8 точки, докато при плацебо групата подобрението е 2,7 точки. Най-същественият напредък е отчетен между шестия и дванадесетия месец.

„След 12 месеца участниците, получили фекална микробиота от здрав донор, показаха значително подобрение на двигателните си показатели“, казва гастроентерологът Арнаут Брюгеман през 2024 г., когато са публикувани резултатите. Той е част от екипа на Университетската болница в Гент, провел изследването.

Снимка: PeopleImages / Shutterstock

„Нашето проучване дава обещаващи признаци, че трансплантацията на фекална микробиота може да се превърне в ценно ново лечение на болестта на Паркинсон“, допълва членът на екипа Росмарийн Ванденбруке.

„Необходими са още изследвания, но този подход предлага потенциално безопасен, ефективен и достъпен начин за облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот на милиони хора с болестта на Паркинсон по света.“

По-мащабното изпитване в Китай

През март 2026 г. значително по-голямо изпитване на Университета в Джънджоу, Китай, предоставя допълнителни доказателства в подкрепа на този подход.

Изследователите разделят 72 пациенти с наскоро поставена диагноза, които все още не са започнали лечение, на две групи. Едната получава многократни трансплантации от донори, а другата – собствен фекален материал. Процедурите са извършени на три етапа в продължение на няколко месеца.

След 35 седмици показателите за двигателната функция в донорската група се подобряват средно с 3,8 точки. В контролната група почти няма промяна, като средният резултат се влошава с 0,1 точки. Значително се подобряват и показателите, свързани със запека.

Почти половината от участниците в донорската група постигат клинично значимо подобрение на двигателните функции. В контролната група подобен резултат е отчетен при около една пета от пациентите.

В донорската група намалява количеството на потенциално вредни бактерии като E. coli и Shigella. Чревната лигавица укрепва, нивата на допамин във фекалните проби се повишават и – което е особено важно – количеството на алфа-синуклеин в червата намалява.

Това е същата молекула, която екипът на Нишиваки посочва две години по-рано като възможна връзка между повишената чревна пропускливост и увреждането на мозъка. Натрупването на алфа-синуклеин се проучва усилено и като възможна основа за по-ранна диагностика на болестта на Паркинсон.

„Тези резултати показват, че многократната трансплантация на фекална микробиота от донори е безопасна, понася се добре и води до клинично значимо подобрение както на двигателните, така и на стомашно-чревните симптоми“, пишат авторите на китайското проучване в списание Signal Transduction and Targeted Therapy.

Според тях резултатите „допълват нарастващия брой доказателства, че въздействието върху чревната микробиота може да се превърне в приложим подход за повлияване на хода на болестта“ при Паркинсон.

Резултатите са обещаващи, но все още предварителни

И двете изпитвания остават сравнително малки и при тях важи обичайното предупреждение за резултатите от проучвания във фаза 2: заключенията трябва да бъдат потвърдени чрез допълнителни и по-мащабни изследвания.

Трансплантациите на фекална микробиота не са непременно крайният резултат, към който ще доведат тези проучвания. Те обаче дават още едно доказателство, че промените в състава на чревните бактерии могат да повлияят върху симптомите на болестта на Паркинсон.

„Въз основа на тези резултати бихме могли да откриваме хората с конкретни дефицити и да даваме рибофлавин и биотин на пациентите с понижени нива, като по този начин потенциално разработим ефективно лечение“, казва Нишиваки още през 2024 г.

Изследванията са публикувани в научните списания npj Parkinson’s Disease, eClinicalMedicine и Signal Transduction and Targeted Therapy.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Важно: Материалът има информационен характер и не представлява медицински съвет. Описаните подходи все още се проучват и не бива да се прилагат самостоятелно. Не приемайте високи дози витамини и не променяйте назначеното лечение без консултация с квалифициран медицински специалист.