Филтър, използван за отстраняване на излишните мазнини от кръвта при хора със сърдечносъдови заболявания, може да улавя и далеч по-малки нежелани „пътници“ – някои устойчиви синтетични химикали и микропластмаси.

Как действа терапевтичната афереза

Лечението, известно като терапевтична афереза, включва преминаване на кръвта на пациента през специален апарат, който отстранява определени вещества, след което пречистената кръв се връща обратно в организма.

Процедурата не е разработена с цел премахване на замърсители от околната среда. Обикновено тя се прилага при тежки случаи, когато медикаментозната терапия не е достатъчна за понижаване на определени липопротеини – частиците, които пренасят мазнини в кръвта и са свързани с риска от сърдечносъдови заболявания.

Когато обаче изследователи в Германия сравняват кръвни проби, взети непосредствено преди и след процедурата, те установяват спад в концентрацията на някои синтетични химикали.

Предварителните резултати показват още, че филтрите вероятно могат да задържат и определени видове микропластмаси.

PFAS – т.нар. „вечни химикали“

Химичните съединения, изследвани в проучването, публикувано в Brain Health, са пер- и полифлуороалкилови вещества, известни като PFAS. Те се използват в множество продукти – от незалепващи покрития и водоустойчив текстил до някои опаковки за храни.

Тъй като част от PFAS могат да се задържат в околната среда и в човешкия организъм в продължение на години, те често са наричани „вечни химикали“.

Хората могат да бъдат изложени на PFAS по много начини – чрез замърсени вода и храна, различни потребителски продукти, опаковки и дори чрез праха в домовете си.

„Според нас най-важното откритие в проучването е, че терапевтичната афереза – процедура, първоначално разработена за отстраняване на липопротеини от кръвта на пациенти с тежки сърдечносъдови заболявания – понижава и нивата на циркулиращите в кръвта PFAS и микропластмаси“, казва пред ScienceAlert молекулярният ендокринолог Шарлот Щайнблок от Технологичния университет в Дрезден.

„Това беше неочаквано, тъй като PFAS и микропластмасите се различават по химичен състав от липопротеините и не са сред веществата, които процедурата е предназначена да отстранява.“

Продължителното излагане на някои видове PFAS се свързва с по-високи стойности на общия холестерол и на LDL – т.нар. „лош“ холестерол, както и с промени в имунната и хормоналната система и с някои видове рак. Рискът обаче зависи от конкретното вещество, дозата и продължителността на излагането. Изследвания свързват PFAS и с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания.

„Добрият“ HDL и „лошият“ LDL холестерол. (University of Utah)

Какво показват измерванията преди и след процедурата

Изследователите проследяват 14 пациенти, подложени на двойнофилтрационна плазмафереза. При тази процедура кръвните клетки първо се отделят от плазмата, а след това плазмата преминава през втори филтър, който задържа по-големи частици, включително липопротеини.

При пациентите са измерени нивата на четири често срещани вида PFAS преди и след всяка от две процедури с двойна филтрация. Непосредствено след една от тях концентрацията на тези вещества в кръвта е намаляла с до 25%.

Друга лаборатория изследва проби от четирима пациенти по различен метод и установява средно понижение между 43,5% и 75,8% при пет вида PFAS.

Малкият брой участници и различните методи на анализ обаче не позволяват резултатите от двете изследвания да бъдат сравнявани директно. По-високите проценти също не означават, че при всеки пациент са били отстранени повече от половината молекули на съответните PFAS.

Как филтрите може да задържат PFAS

Някои PFAS се свързват с белтъците в кръвта и могат да се придвижват заедно с липопротеините. Затова е възможно да бъдат задържани директно от филтрите или да бъдат отстранявани заедно с веществата, към които по принцип е насочена процедурата.

„Работната ни хипотеза е, че тези замърсители от околната среда се задържат директно във филтрите за афереза или образуват агрегати и комплекси с липопротеините и плазмените белтъци, което позволява да бъдат отстранени заедно с тях по време на процедурата“, обяснява Щайнблок.

Схематичен преглед на начина, по който терапевтичната афереза може да понижава нивата на циркулиращите PFAS и микро- и нанопластмаси (MNPs). (Bornstein et al., Brain Health, 2026)

Резултатите за микропластмасите са по-нееднозначни

При микропластмасите резултатите са по-малко последователни.

При четиримата пациенти нивата на полиетилен намаляват във всички случаи, а тези на поливинилхлорид – при трима от тях. При останалите полимери обаче не се наблюдава същата тенденция, а количеството на някои пластмасови частици в кръвта дори се увеличава след процедурата.

Тези разнопосочни резултати може да се дължат на използваните методи за измерване, на замърсяване от околната среда или на пластмасови компоненти от самата система за афереза. Затова проучването не доказва, че аферезата може надеждно да намалява количеството микропластмаси в човешката кръв.

Щайнблок посочва, че екипът многократно е откривал микропластмаси в материала, извлечен от използваните филтри.

„Убедени сме, че аферезата не просто преразпределя частиците микропластмаса, а действително ги отстранява от кръвообращението. Многократно открихме микропластмаси в течността, извлечена от филтрите за афереза след процедурата“, казва тя.

Улавянето на частици от филтъра обаче не означава непременно, че общото количество микропластмаса в организма е намаляло. Кръвните изследвания показват единствено какво циркулира в кръвта в конкретния момент. Частици, натрупани в различни тъкани, биха могли впоследствие отново да попаднат в кръвообращението.

Микропластмаси са откривани и в човешките тъкани

Това е важно, тъй като микропластмаси вече са откривани в тъкани от човешкия мозък, черния дроб и бъбреците, макар че дългосрочното им въздействие върху здравето все още не е напълно изяснено.

Проучването е предварително и обхваща малки, отчасти различни групи пациенти, а измерването на микропластмаси лесно може да бъде повлияно от замърсяване на пробите от околната среда. Изследователите не са установили и колко дълго се запазва наблюдаваното понижение, нито дали то води до подобрение в здравословното състояние на пациентите.

Затова са необходими по-мащабни контролирани проучвания, стандартизирани методи за измерване и по-продължително проследяване, преди аферезата да може да се разглежда като възможно лечение при излагане на замърсители от околната среда.

Друго проучване поставя допълнителни въпроси

Отделно проучване от 2026 г., публикувано в Journal of Clinical Apheresis, анализира 174 процедури за плазмен обмен при 114 пациенти. При хората с първоначално високи нива количеството микропластмаси намалява, докато при тези с ниски начални стойности се наблюдава увеличение.

Авторите предполагат, че пластмасовите тръбички и торбички с разтвори, използвани по време на процедурата, може сами да са отделяли частици, които са попадали в кръвта.

Аферезата не е „детокс“ срещу микропластмаси

На този етап наличните доказателства не подкрепят използването на аферезата като своеобразен „детокс“ срещу микропластмаси. Това е медицинска процедура, предназначена за лечение на конкретни състояния и извършвана под наблюдението на специалист.

Въпреки това резултатите очертават любопитна възможност: филтър, създаден да улавя вредни частици, пренасящи мазнини в кръвта, може едновременно с тях да отстранява и част от PFAS и микропластмасите, които циркулират в кръвообращението.

Изследването е публикувано в Brain Health.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров