Прочутата картина „Момичето с перлената обица“ е нарисувана от нидерландския художник Йоханес Вермеер още през 1665 г. – свидетелство за това колко отдавна хората са запленени от блясъка на перлите. За разлика от останалите скъпоценни камъни обаче, те не са минерали, които се добиват от земните недра. Перлите се образуват в стриди, миди и други мекотели, когато в тях проникне паразит, патоген или друго чуждо тяло.

Как се образуват перлите

Тъй като телата им са меки и уязвими, мекотелите разчитат на твърдата си външна черупка за защита. Понякога обаче дразнител успява да премине през тази естествена бариера. Тогава животното трябва да намери друг начин да се предпази – и перлата е резултат именно от този защитен механизъм.

Най-просто казано, мекотелото започва да покрива нежелания натрапник със същите вещества, с които изгражда и собствената си черупка. Независимо дали става дума за песъчинка, паразит или друго чуждо тяло, постепенно около него се натрупват пластове материал. Така дразнителят се обездвижва и остава запечатан в гладка, блестяща обвивка.

За да изгради тази своеобразна защитна капсула, мекотелото извлича от заобикалящата го вода калциев карбонат. От него се образува минералът арагонит. Слоевете арагонит се свързват с белтък, наречен конхиолин, и заедно изграждат седефа – веществото, познато на английски като mother of pearl.

Тъкмо седефът придава на перлите характерния им мек, преливащ блясък. Същият материал покрива и вътрешната повърхност на черупките на стридите и мидите.

Този необичаен защитен механизъм се среща при много видове мекотели, но естествените перли са изключително редки. Затова бижутерийната индустрия разчита предимно на култивирани перли, които най-често се произвеждат в специално отглеждани стриди.

За да предизвикат образуването им, производителите внимателно поставят в стридата малко чуждо тяло – например миниатюрна частица стъкло или пластмаса – след което връщат животното във водата. Стридата започва постепенно да покрива дразнителя със седефени пластове, докато около него се оформи перла. Целият процес може да продължи до пет години.

Не всички перли са еднакви

Макар стридите да са най-често използваните мекотели при отглеждането на култивирани перли, далеч не само те са способни да ги създават. Сред най-ценните разновидности са таитянските перли, известни още като черни перли.

Те се образуват в черноустата перлена стрида, която живее във водите около Френска Полинезия. Името им обаче е донякъде подвеждащо – тези перли могат да имат различни тъмни нюанси, от графитеносиво до наситено зелено. Истински черните екземпляри са изключително редки и съответно особено ценни.

Обикновените миди също могат да образуват перли, макар това да се случва по-рядко, отколкото при стридите. Именно в представители на вида Tridacna gigas са открити някои от най-големите перли, познати на човечеството. Това е най-големият двучерупчест мекотел в света, известен като гигантска мида.

Официалният световен рекорд за най-голяма перла принадлежи на т.нар. „Гига перла“ (Giga Pearl). Тя е открита във Филипините през 1959 г. и тежи внушителните 27,65 килограма (60 фунта и 15 унции). По-нови сведения обаче подсказват, че друг екземпляр – „Перлата от Пуерто Принсеса“ (Pearl of Puerto Princesa) – може да се окаже още по-голям.

И тя е открита във Филипините – от местен рибар около 2006 г. Според съобщенията теглото ѝ достига приблизително 34 килограма.

Бъдещето на перлите може да загуби част от блясъка си

Подобно на много други морски организми, мекотелите са изправени пред все по-несигурно бъдеще заради климатичните промени. Затоплянето на моретата и подкиселяването на океаните, причинено от нарастващото количество въглероден диоксид в атмосферата, могат да променят биологията на стридите, мидите и останалите черупчести организми и да затруднят способността им да образуват перли.

Известно е например, че по-високата киселинност на морската вода уврежда черупките им. Това може да принуди животните да използват по-голяма част от произведения седеф за възстановяване и укрепване на собствената си защитна обвивка. Така за образуването на перли ще остава по-малко материал – още един неочакван начин, по който промените в океанската среда могат да се отразят върху тези необикновени природни бижута.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров