Всеки човек със сини очи на планетата произхожда от един-единствен европеец, живял преди около 6000 до 10 000 години. Именно при него за първи път се появява специфична генетична мутация, на която днес се дължи широко разпространеният син цвят на ириса. Затова, когато говорим за сините очи, не става дума просто за рядък и впечатляващ цвят, а за наследствена следа, съхранена в човешката ДНК в продължение на хилядолетия.

Как кафявите очи дават начало на различни нюанси

Първоначално всички хора са имали кафяви очи. С времето обаче генетичните вариации, свързани с гена OCA2, започват да влияят върху количеството пигмент, което организмът произвежда. Така се появяват различни нюанси на кафявото. Знаейки това, учените дълго време търсят произхода на сините очи именно в OCA2, но без да стигнат до убедителен отговор. Днес изследванията върху цвета на очите показват, че механизмът е много по-фин и сложен от простото разделение на „доминантни“ и „рецесивни“ гени.

Мутацията, която намалява кафявия пигмент

По-късни изследвания насочват вниманието към друг ген, разположен близо до OCA2 — HERC2. Именно мутация в този ген е посочена като причина за появата на сините очи. Тя на практика „изключва“ част от действието на OCA2 — гена, който определя колко от кафявия пигмент меланин произвежда организмът. Смята се, че тази промяна се е появила, когато хората започват да мигрират от Африка към Европа. Това означава, че всеки човек със сини очи днес е потомък на един и същи ранен европеец. Подобни открития се вписват в по-широката картина на праисторическите миграции и древната ДНК, чрез които учените проследяват как отделни генетични варианти са се разпространявали сред човешките популации.

Най-старите следи от сини очи

Фактът, че всички хора със сини очи, живеещи днес, носят една и съща мутация, е силен аргумент в подкрепа на тази теория. И все пак самоличността на първия човек, при когото тя се е появила, остава загадка. Най-ранните известни следи от сини очи са открити при скелет на около 7000 години, намерен в Северна Испания. Разбира се, самите очи отдавна са изчезнали, но генетичният анализ показва, че приживе те най-вероятно са били сини. Именно такива находки правят древните геномни данни за Европа толкова ценни: те разкриват не само откъде идваме, но и как малки промени в ДНК могат да оставят видими следи хиляди години по-късно.