След седемгодишна съдебна битка за ТЕЦ „Марица-изток 2“ здравето и чистият въздух за първи път стават водещ аргумент при оценката на големи индустриални замърсители.
- Върховният административен съд окончателно отмени разрешителното за работа на ТЕЦ „Марица изток 2“ след седемгодишна съдебна битка.
- Решението създава нов стандарт: институциите трябва да оценяват общия ефект от замърсяването и да вземат предвид всички относими научни данни.
- За първи път съдът ясно обвързва разрешителните за промишлени инсталации с мерките за качество на въздуха в засегнатите райони.
- Замърсяването от въглищните централи има висока здравна и икономическа цена, която често остава извън обществения дебат. След съдебното решение на ВАС по ТЕЦ “Марица изток 2” това явно ще се промени.
- Новите европейски правила за качеството на въздуха ще направят разрешителни като това за ТЕЦ “Марица изток 2” все по-трудни за защита.
Решението на Върховния административен съд за ТЕЦ „Марица изток 2“ е без прецедент. За първи път българският съд ясно заявява, че при решения за големи промишлени замърсители защитата на здравето и околната среда трябва да стои наравно с аргументите за икономическите интереси. През последните десетилетия тази дискусия бе доминирана от говорене основно за важността на енергийната сигурност, запазване на съществуващите работни места и развитието на въглищните региони. Последното решение може да се окаже повратна точка за въглищния сектор и за начина, по който се разрешава работата на индустриални инсталации в България.
Важен сигнал за промяна
Макар решението да е окончателно за съдебната система, условията, при които централата може да продължи работа, са отново на бюрото на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), която този път е задължена да съобрази указанията на съда.
Решението от 18 май има ключово значение не само за бъдещето на ТЕЦ „Марица изток 2“, но и за практиката по издаване на разрешителни на промишлени инсталации изобщо. Тази промяна идва на фона на по-строгите изисквания за индустрията и за чистота на въздуха, които предстои да влязат в сила, и разширява факторите, които трябва да се вземат предвид при решаване на бъдещето на българския въглищен сектор.
Най-важното за решението: съдът поставя нов стандарт
Това съдебно решение назовава незаконосъобразните практики, които позволиха дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“, но наред с това поставя по-висок стандарт за опазване на околната среда и човешкото здраве.
Какво е дерогация?
Дерогацията е законово разрешено изключение от определени правила или стандарти.
Какво означава това за ТЕЦ „Марица изток 2“: Централата получава дерогация, която ѝ позволява да работи при по-високи емисии на серен диоксид и живак от европейските норми. Именно това изключение беше отменено от ВАС през май 2026 г.
Съдът задава 3 основни правила, които да се спазват при определяне условията за експлоатация на промишлени инсталации, каквито са въглищните централи.
Да се оцени общият ефект от всички източници на замърсяване
При предоставяне на дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“ не беше оценено въздействието на битовото отопление към замърсяването със серен диоксид, което в някои райони на община Гълъбово може да достигне до 79%, както и емисиите на централите при работа без пречиствателни съоръжения. Генералният адвокат по делото пред Съда на ЕС посочва, че ако всеки източник на замърсители се разглежда независимо от другите източници „би било почти изключено да се постигне спазване“ на нормите за чист въздух.
Да се вземат предвид „всички относими научни данни“
Решенията, свързани с околната среда, по дефиниция се основават на научни данни, тъй като факти относно концентрациите на замърсяване и въздействието им върху човешкото здраве и околната среда са ни известни само и единствено благодарение на науката. Потвърждавайки този водещ принцип в екологичното законодателство, българският съд отрече досегашната практика решението да се основава само на данните, представени от операторите на централите, и отвори възможността в процеса по вземане на решения да се предоставят данни и от гражданския сектор.
Да се съобразят мерките за намаляване на замърсяването в Програмата за качество на въздуха.
В райони със замърсяване над допустимото, общините са задължени да приемат програми с мерки, така че нормите за чист въздух да бъдат постигнати в най-кратък срок. В края на 2018 г. общинският съвет в Гълъбово прие такава програма, която изискваше тецовете в района да работят при степен на очистване на газовете от серен диоксид („десулфуризация“) от поне 98%. Дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“ обаче позволи централата да работи при по-ниско ниво – в нарушение на програмата.
През 2020 г. административният съд в Стара Загора потвърди дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“ с аргумент, че процедурата по издаване на разрешителни на промишлени инсталации не изисква „изработването на такава програма“ и решаващият орган не „следва да съобразява своите актове със съдържанието ѝ“. Това решение преповтори мантрите, с които администрацията разреши дерогации в района, обезсмисляйки приетите мерки за опазване чистота на въздуха.
Стъпвайки на решението на Съда на ЕС, ВАС потвърди, че в райони с наднормено замърсяване като този на гр. Гълъбово, програмата за чист въздух е условие за предоставяне на разрешително на промишлени инсталации и то не може да противоречи на предвидените в нея мерки.
Защо това засяга нас и нашето ежедневие?
Замърсяването на въздуха е тих убиец. В политическите разговори за енергетика няма да чуете и дума за серен диоксид и живак и надали ще разпознаете тези замърсители в саждите по детските площадки на населените места около въглищните тецове. За това мълчание, обаче, плащаме с най-милото – нашето здраве и това на любимите ни хора.
Плащаме цената със здравето си
В науката няма съмнение за сериозна вреда върху човешкото здраве, която серният диоксид и живакът нанасят. Серният диоксид може да доведе до обостряне на здравословното състояние при хора с астма, намаляване на белодробната функция и възпаление на дихателните пътища. Наред с това серният диоксид допринася за формирането на фини прахови частици (ФПЧ2.5) – замърсителят, който може да засегне всеки орган на тялото и усложнява съществуващи здравословни проблем.
Живакът е силно токсичен, уврежда централната нервна и имунната системи. Той е особено опасен за развиващия се плод и малките деца, тъй като нарушава растежа на мозъка и забавя когнитивното развитие.
Работа на ТЕЦ „Марица изток 2“ в рамките на дерогацията би причинила приблизително 200 преждевременни смъртни случая за период от 10 години, показа независимо изследване.
Икономическата цена на замърсяването
Негативните ефекти от замърсяването имат и висока икономическа цена, която се плаща от засегнатите и от обществото като цяло. Изследване, изготвено за „Грийнпийс“ – България в началото на 2023 г. изчисли, че икономическите разходи, свързани с въздействията върху здравето от производството на електроенергия от въглища в България, възлизат на 11.8 млрд. евро само за периода 2016 – 2020 г. Година по-късно Центърът за изследване на енергията и чистия въздух изчислява, че България може да спаси живота на 3600 души на Балканите и да спести 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през следващото десетилетие.
Защо говорим за здраве и икономически показатели? Тази сметка на разходи за здравеопазване включва в себе си намалена икономическа производителност на българите заради заболяване и нетрудоспособност, или че служител на трудов договор е принуден да вземе болничен, за да се грижи за болно дете или друго зависимо лице.
Намалената продължителност на живота и увеличеният риск от смърт заради замърсяването на въздуха означават загуба на благосъстоянието на засегнатите.
Предисторията: Защо за ТЕЦ „Марица изток 2“ се прави изключение?
През август 2017 г. бяха приети по-строги правила за работата на въглищни електроцентрали, за емисиите на серен диоксид, живак, прах и азотни оксиди. Целта им е промишлеността да работи в съответствие в постиженията на науката и техниката като гаранцията за опазване на човешкото здраве и околната среда. Това създаде сериозни проблеми за централите в Маришкия басейн, които използват местните нискокачествени лигнитни въглища с високо съдържание на сяра, живак и прах.
ТЕЦ-овете „Ей И Ес – Марица изток 1“, „Марица изток 2“, „КонтурГлобал – Марица изток 3“ и „Брикел“ поискаха дерогации, за да избегнат големите инвестиции в технологии за пречистване на вредните емисии.
Заедно наеха консултанта „Амек Фостър Уилър“ да оцени ползите за обществото: дали ефектът от новите изисквания би бил пренебрежимо малък за околната среда спрямо допълнително направените инвестиции за тяхното изпълнение. На базата на анализа ИАОС предостави на първите три централи безсрочни дерогации, а на „Брикел“ издаде ново разрешително въпреки лошото техническо състояние и постоянните нарушения на условията за експлоатация.
Поредното отлагане на неизбежните реформи
Енергийният сектор имаше на разположение четири години, до август 2021 г., да приведе въглищните мощности в съответствие с новите правила. Но българското управление не ги използва за това.
В края на 2018 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ получи дерогация без срок и със заявка за инвестиции в системи, които няма да постигнат значителни намаления на замърсяването, освен ако централата не намали обема си на работа.
На централата бе разрешено да изпуска близо два пъти повече емисии на серен диоксид от вече предвиденото в законодателството изключение за централи, проектирани да изгарят местни лигнитни въглища, и повече от четири пъти над горната граница за живак. Така срещу минимални инвестиции България осигури привидно съответствие с екологичните изисквания.
Привидността на съответствието прозира от простия факт, че към момента на издаване на разрешителните, град Гълъбово, в близост до който се намира ТЕЦ „Марица изток 2“, бе единственото място в ЕС, в което нормите за серен диоксид бяха системно превишавани.
Поради тази причина, през 2022 г. Съдът на ЕС осъди България за системно и постоянно нарушаване на изискванията за чист въздух. Основен източник на това замърсяване са тецовете, които изгарят богатите на сяра лигнитни въглища от Маришкия басейн. През 2019 и 2020 г. нормите за серен диоксид в района продължиха да бъдат превишавани, макар централите да работеха със значително намален капацитет.
Новите европейски правила: защо натискът тепърва ще расте и какво следва?
В дискусията за бъдещето на българските въглищни централи навлиза и нов фактор. До 1 юли 2026 г. България трябва да актуализира законодателството си за издаване на разрешителни на промишлени инсталации, а от 2030 г. влизат в сила по-строги норми за концентрация на серен диоксид във въздуха. Ако плановете на ръководството на централата са тя да продължи работи в нарушение на нормите за емисии на серен диоксид и живак, предстои да се оцени как подобно искане ще се съотнесе с решението на ВАС и прилагането на тези правила.
Най-съществените промени в рамката за качеството на въздуха, които предстоят, са много по-стриктни за съответните замърсители:
- намаляване на броя разрешени превишения на средночасовата норма за серен диоксид (350 μg/m³);
- намаляване с над два пъти на годишната пределно допустима концентрация за ФПЧ2.5 (от 25 на 10 µg/m³);
- намаляване на годишната норма за азотен диоксид (NO₂);
- въвеждане на по-строги изисквания за мониторинг, моделиране и ранно планиране при риск от неспазване на нормите.
Тези нови норми ще изискват и по-строги мерки от страна на институциите, ако те възнамеряват да изпълняват задълженията си да защитят здравето на българските граждани. Затова и централи като ТЕЦ „Марица изток 2“ отново ще трябва да догонват новите правила и развитието на най-модерните технологии. Ако управляващите не искат да бъдат непрекъснато в подобна изоставаща ситуация, то решението е да се погледне на развитието на енергетиката с хоризонт отвъд политическите мандати.
Съдебно решение или повратна точка?
Освен това, дискусията за българската енергетика трябва да се води в широк обществен дебат, който макар и много закъснял, да се основа на реални данни, експертни и обективни позиции. Окончателното решение на българския съд е поредният фактор, който указва, че в този дебат значимостта на човешкото здраве и околната среда и високата икономическа цена, които стоят зад тях, не може повече да бъде премълчавана.
Автори: Регина Стоилова и Меглена Антонова / Климатека
Регина Стоилова е адвокат и доктор по право. Тя има близо десетгодишен опит в подкрепа на граждански организации и местни общности при отстояването на правото на чист въздух, здравословна околна среда и достъп до правосъдие. Научните ѝ изследвания са фокусирани върху регулациите на замърсяването на въздуха.
Меглена Антонова е магистър по международно право в сферата на околната среда и енергетиката. Завършила е университета в Хага, Нидерландия и в университета в Осло, Норвегия. От 2014 г. работи като политически анализатор в сферата на възобновяемата енергия. През 2015 г. става част от екипа на „Грийнпийс“ – България, била е координатор и ръководител на кампаниите за климат и енергия, а от 2022 г. е ръководител на организацията в България.
