Да останеш буден от здрач до зори — както често се налага на медицински сестри, лекари и служители на спешните служби — очевидно оставя следи върху тялото и ума.

Но отразява ли се това и на мозъка?

Невроучени от Сингапур вече са открили данни, че работата на смени е свързана със загуба на обем в ключови мозъчни области.

Ако този режим бъде прекратен, намаленият обем се възстановява частично — средно в рамките на около две години и половина.

Какво точно означават тези загуби и последващото възстановяване за човешкото здраве или поведение, засега не е ясно.

Допълнителен анализ показва отрицателна връзка между загубата на мозъчен обем и когнитивното представяне: колкото по-голяма е загубата, толкова по-слаби са резултатите на някои — но не на всички — когнитивни тестове.

Авторите обаче подчертават, че ефектът е „много малък“, поради което резултатите „трябва да се тълкуват предпазливо“.

Следата води към зоните, които управляват съня

И все пак в детайлите има важна следа. Мозъчните области, в които е отчетена значима загуба на обем, участват и в контрола на циклите сън-бодърстване.

Освен това те са свързани с много от симптомите, наблюдавани при работа на смени — включително по-трудно регулиране на емоциите и по-слабо представяне на паметта.

Настоящото изследване е най-мащабното по рода си и открива промени в мозъчния обем там, където повечето предишни анализи на работата на смени не са успели да установят такива.

Учените анализират данни от сканирания с ЯМР и дългосрочна здравна информация за 14 198 души на средна и по-напреднала възраст без установени медицински проблеми, участвали в UK Biobank.

Таламусът и амигдалата показват измерими промени

Сред 2122 души, работещи на смени, изследователите забелязват симетричен модел на умерена загуба на обем в десния таламус — част от информационния „разпределителен център“ на мозъка, който има важна роля при извличането на спомени.

Те отчитат и умерена загуба на обем в лявата амигдала — структура, която участва в регулирането на емоционалните реакции.

Тези резултати са отчетени след вземане предвид на редица фактори, сред които възраст, пол, хронотип и обем на черепа.

„Селективната загуба на обем в таламуса и амигдалата, наблюдавана при здрави работещи на смени, може да представлява ранен, субклиничен маркер за невронна уязвимост, свързана с хронично нарушаване на циркадния ритъм“, заключава екипът, ръководен от невроучения Томас Уелтън.

„Тези области са от централно значение за регулацията на съня и бодърстването, емоциите и вниманието — функции, които често се засягат при умора и нарушения в настроението, свързани с работата на смени.“

Когато сънят се разстрои, страдат и емоциите

Трудностите при овладяването на емоциите често се свързват с лошия сън и промените в мозъка, а при работещите на смени рискът от нарушения на съня и проблеми с психичното здраве е по-висок.

Изследователите отдавна подозират, че в основата стои разстроеният циркаден ритъм.

Други възможни фактори са липсата на слънчева светлина и промените в часовете за хранене. Това не е маловажно, защото светлината влияе пряко върху мозъка и тялото и е един от основните сигнали, по които биологичният ни часовник се ориентира.

Свиването на мозъчни области не означава непременно увреждане

Фактът, че някои части на мозъка намаляват обема си, не означава непременно, че те загиват. Мозъкът е гъвкав орган и може да пренастройва връзките си според предизвикателствата, пред които е изправен.

Възможно е именно това да се случва при хората, работещи на смени — мозъкът им може да компенсира по начин, който им позволява да издържат нощния режим.

„Възможно е“, отбелязват авторите, „хората, при които не настъпват тези мозъчни промени, да не успяват да понесат работата на смени и затова по-често да се насочват към позиции без такъв режим.“

Изследването обаче е проведено само сред хора на по-напреднала възраст. Затова остава неясно как мозъците на по-младите работещи се справят с изискванията на сменния труд.

Необходими са още проучвания, за да се разбере по-добре как различните хора реагират на този режим и по какъв начин той ги засяга.

Нестандартното работно време може да има дългосрочна цена

Днес хората, работещи на пълен работен ден на смени, съставляват около 10 до 17 процента от населението на САЩ. Според някои оценки обаче приблизително една четвърт от възрастната работна сила работи в нетрадиционни часове.

Ако този режим многократно нарушава естествения циркаден ритъм на тялото, той може да има дългосрочно и измеримо отражение върху мозъка. Засега обаче това не може да се твърди окончателно, докато промените не бъдат проучени по-задълбочено.

„В ерата на дълголетието е изключително важно да разберем връзката между работата на смени и структурата на мозъка при хората на средна и по-напреднала възраст“, пишат Уелтън и колегите му.

„Очевидната обратимост на тези [наблюдавани] структурни ефекти в рамките на две години след прекратяване на работата на смени подчертава потенциален терапевтичен прозорец за превенция и възстановяване“, добавят те.

Това е още една причина сънят да не се разглежда просто като пасивна почивка. Той е свързан и с консолидирането на паметта и регулирането на емоциите — процеси, които са особено уязвими, когато вътрешният ни часовник бъде системно разстройван.

Изследването е публикувано в NeuroImage.