Корабокрушение, открито при археологически проучвания край испанския пристанищен град Кадис, се оказа търговски кораб със забележителна съдба. Плавателният съд, произхождащ от Генуа, е станал жертва — заедно с част от Испанската армада — на изненадващото нападение на английския капер сър Франсис Дрейк. Корабът е потопен през април 1587 г. заедно с товара си и в продължение на векове е лежал на морското дъно, покрит със седименти. Едва сега останките са идентифицирани като тези на генуезкият търговски кораб „Сан Джорджо и Сант’Елмо Буонавентура“ (San Giorgio e Sant’Elmo Buonaventura).
Заливът на Кадис в Южна Испания е място с богата история. В началото на 1587 г. там се събират десетки военни кораби от Испания, Португалия и други съюзнически страни. Те оформят ядрото на Испанската армада — флотата, с която испанският крал Филип II възнамерява през лятото на същата година да нападне и завладее Англия.
Подготовката за война обаче не остава тайна. Чрез шпиони английската кралица Елизабет I научава за събирането на армадата и решава да нанесе превантивен удар. Каперът и вицеадмирал сър Франсис Дрейк, който служи на английската корона, получава задачата да потопи корабите в залива на Кадис. На 19 април 1587 г. Дрейк пристига край Кадис с 24 кораба и атакува испанската флота. Между 30 и 35 кораба са унищожени и потъват.
Корабокрушение от XVI век
Сега археологически проучвания разкриват, че при това прочуто нападение срещу Кадис жертва на Франсис Дрейк и неговата флота са станали не само военни кораби. По време на морската битка е бил потопен и генуезки търговски кораб. Това установяват археолозите около Ренато Джани Ридела от Университета в Генуа и неговите колеги, след като изследват по-подробно една от трите останки от кораби, открити преди около 15 години край Кадис. Подводни археолози попадат на тях при проучване на морското дъно преди строителните дейности за нов контейнерен терминал.
Едно от трите корабокрушения, временно наречено „Делта II“, е лежало под приблизително осемметров слой седименти и е запазено почти непокътнато. „Останките са дълги около 24 метра и широки осем метра и носят характеристиките на тримачтов кораб“, съобщават археолозите. Още първите проучвания подсказват, че може да става дума за кораб от XVI век, построен според средиземноморската корабостроителна традиция. Няколко бронзови оръдия от същия период също подкрепят тази датировка. „Това обаче отваряше огромен диапазон от възможности: останките можеха да са от испански кораб, който е трябвало да превози товар до Америка, но можеше да става дума и за военен кораб“, обясняват Ридела и екипът му.
Бронзови оръдия от Генуа, кармин от Новия свят
За да внесат повече яснота, археолозите изследват по-детайлно останките от „Делта II“ и находките, извадени от тях. Така установяват, че някои от седемте бронзови оръдия на кораба носят вгравирани надписи. Те разкриват, че артилерийските оръжия са били отлети от базираната в Генуа фамилия Джорди. „Тази подробност ни даде важна хронологична отправна точка“, обясняват изследователите. Съпоставката с исторически документи показва, че през втората половина на XVI век тази фамилия е доставяла няколко оръдия за Испанската армада.
Произходът на оръдията насочва към възможността самият кораб също да е бил от Генуа. „По онова време обаче оръдията често са били прехвърляни между кораби от различни националности, затова само това не е достатъчно“, посочват археолозите. „Поради тази причина беше необходимо товарът на това корабокрушение да бъде изследван по-внимателно.“ При водолазни проучвания на останките, освен кости на различни домашни животни като говеда, свине, кози и кокошки, са открити и множество глинени съдове с мариновани маслини, каперси и подправки. „Маслините без съмнение са андалуски продукт и показват, че „Делта II“ е натоварил тази стока в Кадис“, обяснява екипът.
Освен стоки от Андалусия и Средиземноморието, корабът е превозвал и товар от Новия свят. В останките археолозите намират няколко дървени бъчви с червеникава, плътна маса, която се оказва кармин — червен пигмент, добиван от кошенилната щитоносна въшка, срещаща се в Централна и Южна Америка. „През XVI век търговията с кармин от Новия свят е имала огромно значение; в трансатлантическия превоз икономическата му стойност е била надминавана само от среброто и златото“, обясняват Ридела и колегите му.
На грешното място в грешното време
Въз основа на информацията за въоръжението и товара, както и чрез проучвания в исторически документи, Ридела и екипът му успяват да идентифицират корабокрушението. Според тях „Делта II“ е генуезкият търговски кораб „San Giorgio e Sant’Elmo“, известен още като „Vassalla piccola“. Той е построен през 1573 г. в италианския град Портофино по поръчка на Пиетро Паоло Васало и е използван по обичайните за онова време търговски маршрути в западното Средиземноморие. При потъването си през април 1587 г. този търговски кораб се е оказал на грешното място в грешното време — той е бил потопен заедно с военните кораби, намиращи се пред Кадис, от сър Франсис Дрейк и неговата флота.
Източник: Instituto Andaluz del Patrimonio Histórico (IAPH), Archeologia Postmedievale, Congreso Iberoamericano de Arqueología Náutica y Subacuática.
