Смъртните случаи от рак на дебелото черво при млади възрастни са концентрирани в една група
Тревожното нарастване на смъртността от колоректален рак сред по-младите възрастни е съсредоточено при хората с по-ниско образование, което подсказва, че социално-икономически фактори може да стоят зад тази тенденция, сочи ново изследване.
Смъртта на известни личности – включително Чадуик Боузман през 2020 г. и Джеймс Ван Дер Бийк по-рано тази година – насочи вниманието към увеличението на смъртните случаи от колоректален рак при по-млади хора. Новата научна публикация обаче е определена като първата, която анализира кои точно групи са най-засегнати от този тревожен ръст.
Изследователите установяват, че през последните 30 години увеличението на смъртността от колоректален рак при младите възрастни почти изцяло се наблюдава при хора без завършено четиригодишно висше образование.
Разбира се, притежаването на висше образование не предпазва от рак на дебелото черво. По-скоро, отбелязват експерти, то е индикатор за други фактори: хората без диплома обикновено имат по-ниски доходи, по-непълноценно хранене, по-рядко спортуват и получават по-ограничен достъп до медицински грижи.
Не е напълно изненадващо, че рискът от смърт е концентриран сред по-уязвимите групи. Но изследването, публикувано в четвъртък в списанието JAMA Oncology, е първото национално проучване, което реално показва тази връзка, казва д-р Паоло Бофета, изследовател в онкологичния център „Стоуни Брук“ в Ню Йорк, който не е участвал в работата.
Учени от Американското онкологично дружество са използвали правителствени данни за повече от 101 000 млади възрастни на възраст между 25 и 49 години, починали от колоректален рак в периода 1994–2023 г.
Като цяло смъртността от колоректален рак в тази възрастова група се е увеличила от около 3 на 100 000 души до около 4 на 100 000. При хората само със средно образование обаче показателят е нараснал от 4 до 5,2 на 100 000, докато при тези с поне бакалавърска степен е останал без промяна – 2,7 на 100 000.
Ахмедин Джемал, водещ автор на изследването, казва, че резултатите подчертават необходимостта от по-голяма обществена информираност за колоректалния рак, както и от това по-младите възрастни да се придържат към препоръките за скрининг.
Симптомите могат да включват кръв в изпражненията или ректално кървене; промени в изхожданията, като диария, запек или стесняване на изпражненията, които продължават повече от няколко дни; неволна загуба на тегло; както и спазми или болка в корема.
Американското онкологично дружество изчислява, че тази година в САЩ ще бъдат диагностицирани над 158 000 случая на колоректален рак. Като цяло това е втората водеща причина за смърт от рак в страната след рака на белия дроб и се очаква да отнеме живота на повече от 55 000 души през 2026 г.
Смъртните случаи при възрастни под 50 години представляват около 7% от общия брой – приблизително 3900 души. По-рано тази година изследователи от същото дружество съобщиха, че смъртността от колоректален рак сред американците под 50 години се е увеличавала с 1,1% годишно от 2005 г. насам, което го прави в момента най-смъртоносния рак в тази възрастова група.
Учените все още не знаят какво стои зад това увеличение. Те обаче отбелязват, че рисковите фактори включват затлъстяване, липса на физическа активност, хранене с високо съдържание на червено или преработено месо и бедно на плодове и зеленчуци, както и фамилна обремененост с колоректален рак.
През 2021 г. Американското онкологично дружество промени препоръките си за скрининг, като понижи възрастта, от която възрастните в САЩ трябва да започнат изследвания, от 50 на 45 години.
Защо изследователите зад публикуваното в четвъртък проучване са разгледали нивото на образование, а не други фактори?
Смъртните актове не съдържат подробности за доходите на даден човек или за повечето други аспекти от живота му. Те обаче посочват какво образование е завършил.
А други изследвания показват, че тези данни често съответстват на показатели като доходи, здравно осигуряване, физическа активност и хронични заболявания. Така образованието служи като индиректен показател, но не може да обясни всички фактори, например дали човекът е имал здравна застраховка.
„Фокусът върху образованието всъщност се дължи на това, че именно тази информация е била налична в данните“, отбелязва Бофета.













