Мартенското издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“, чиято тема бе „Split/Divided“, зададена лично от писателя Гай Морпъс, приключи. В него се включиха 17 автори с общо 64 истории на ужасите.
От тях организаторите отличават следните
8 истории като сполучливи
Петя Пелкина
Разпокъсан, разединен, разчленен, той поемаше последни болезнени глътки въздух, докато червена дантелена пелена бавно покриваше гаснещия му поглед. А някъде там, отстрани, пищеше дъщеря му, която сега трябваше сама да намери пътя през минното поле, нищо че беше едва на шест и се бе разделила заради тази война и с двете си ръце.
***
Ангел Богатинов
Пищялките се криеха под земята в очакване на някоя невнимателна жертва да стъпи върху парчето рохкава пръст, за да разцепят стъпалото му. Противно на името си, те не издаваха нито звук, пищяха жертвите им, чиито викове и стонове привличаха нови жертви в капана им.
***
Ангел Богатинов
– Ето, виждате ли, не е истинско дете, а робот – провикна се младият мъж и разцепи с брадвата главата на пищящото пред него дете.
Вместо да се посипят чипове, микроконтролери, натрошени платки и разпокъсани жици, по напукания асфалт блъвна гъста червена кръв, сред която като миниатюрни розови айсберги се носеха парченца мозък.
***
Veneta Kisheva
Торнадото върлуваше в планинското село – превръщаше къщи и плевни в летящи отломки, разцепваше вековните дървета на трески, отнасяше безвъзвратно домове, мечти, живот. А за осемгодишната Беси изглеждаше нереално колко бързо успява да върти показалеца си, откакто поседна в пещерата, дето случайно откри в най-затънтената част на вековната гора и не можеше да спре да се удивлява от сияещите в мрака образи и символи, издълбани в стените.
***
Veneta Kisheva
Метаморфозата завършваше, лъскавите мембрани на страховитите криле се свиха с хрущене под плешките, тъмните кладенци на очите потънаха и на тяхно място се избистриха омайващо красиви човешки ириси, раздираща болка замени сплъстената козина с красива гладка кожа. Когато се разкъсаха и последните свързващи нишки с Неговия свят, завесата се вдигна, Той стисна микрофона и с покоряваща усмивка излезе на сцената пред своите почитатели, очакващи поредната порция деградация на съзнанието и мисълта.
***
Denislav Metodiev
Изкуственият интелект постепенно се бе превърнал в естествен – той беше получил официално разрешение от хората да се разпорежда със съзнанието им, съхранявайки го на облак.
Така милиарди безгрижни, бездушни тела се рееха по улиците, моловете и курортите, без реално да осъзнават какво правят там, без да могат да „преживеят“ живота – някои от тях щяха да получат команда от собствения им мозък да сложат край на съществуването си, а други щяха да бъдат запазени като специална генетична селекция и средство за производство на нови съзнания.
***
Denislav Metodiev
Чуствах се разпокъсан. Всяка част от мен се съпротивляваше срещу натрапеното ми ново тяло – овално и с капак, а мислите ми в този момент бяха тотално разпилени – останали някъде из парчетата мозък по стената вкъщи.
***
Деница Табакова-Желязкова
С притаен дъх, без да мигат, учените зяпаха огромния екран, на който в реално време се излъчваше увеличен образ на човешка яйцеклетка, „оплодена“ с неизвестния генетичен материал, намерен на новата планета. Всеобщо ахване огласи залата, когато оплодената клетка се раздели.
Победителят
Големият победител обаче може да бъде само един и той е Симеон Бояджиев, тъй като неговият текст препраща към по-задълбочен анализ на даден проблем, а това е един от основните критерии на „Страшен разказ в две изречения“.
Ето го и него:
Симеон Бояджиев
Едната част от душата ми остана при баща ми – за да се гордее с мен, другата – при майка ми, за да не се притеснява дали съм жив; частица оставих и на жена ми, за да вярва, че ще се върна; с останалата част от душата ми всяка вечер разказвам приказка на детенцето си... А аз крача в дъжда, в калта, с автомат пред гърдите си, с празни очи, окървавен и бездушен, крещя и избивам противниците, изпратени срещу мен – същите такива бездушни...
Победителят ще получи за награда книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД.
Темата за април: „Остров Витоша“
Тя е вдъхновена от фотографа Павел Пронин и тази негова снимка (по-конкретно, текста към нея - „Остров Витоша в Софийското/Самоковското море. Гледан от остров Мусала в Рила Планина.“). Без да иска, той е написал най-краткият разказ на ужасите, при това не в две изречения, а в две думи.
Ето какво пишат организаторите за новата тема:
„Замислете се: ако Витоша е остров, то тогава ние сме... ние сме... на дъното? Какво събитие би могло да прекрои толкова сериозно пейзажа?
Именно това е вашата задача този месец: да опишете катаклизъм, който превръща различни форми от заобикалящия ни свят в острови.
Може да става въпрос за остров Витоша, остров Мусала, остров Безбог или какъвто и да е друг намек за промяна с апокалиптичен произход. Представете си дъждът навън да не спира в близката седмица, две, а защо не и месец, докато не покрие всичко?
Представете си остров Витоша, но заобиколен не от вода... А от нещо друго?
Няма нужда да употребявате думата „остров“ в историята си. Достатъчно е да опишете бурна промяна в заобикалящия ни свят с големи мащаби.“
Както винаги, най-добрата (най-злата) история ще получи за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Най-интересните разкази ще бъдат публикувани и тук, в "Обекти".
Правилата за участие в конкурса остават непроменени:
- дължината на разказа да е две изречения или по-малко;
- замисълът да е изцяло ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;
- жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!
Изпращайте идеите си по темата като коментар тук, на имейл stra666en.razkaz@gmail.com или като коментар под актуалната тема в сайта www.stra666enrazkaz.com.
