В миналото ни е имало редица професии, които днес не са познати на младите, дори на хората на средна възраст. За тях четем в художествените произведения или сме чували от нашите баби и прабаби.
Времената се менят и за много от професиите вече няма място, те са претърпели своя естествен подбор през епохите.
Ако сте чели български класици, със сигурност сте попаднали на думата разсилен.
Иван Вазов например често я използва в творбите си, защото някой негов герой все се озовава в ролята на разсилен. Но какво се крие зад това понятие?
Разсилните са работели към общината. Днес няма точна замяна на понятието, длъжността е съчетавала няколко дейности.
Най-общо казано, разсилният е бил човек, който е разнасял документи и пратки от една институция до друга или от някоя институция към редовите граждани. Представете си го като пощальон или куриер на важни документи, а не на обикновени писма - към община, съд, училище, държавно учреждение. Например „съдебен разсилен“ – грижел се е за писмената официална кореспонденция между отделите в съда
Освен това обаче човекът на длъжността разсилен имал и друга отговорност – съобщавал новини от национално и/или местно значение. Най-често това се случвало по улиците, на селския мегдан или по градските площади. По-късно тази негова функция била иззета от радиото, а по-късно – и от телевизията.
Професията е популярна докъм средата на 20.век.
