Изследвания показват, че можем да поддържаме мозъка си в добра форма с напредването на възрастта чрез учене на езици или създаване на изкуство – а изглежда, че наблюдението на птици може да има сходен ефект.
Ново проучване на учени от Канада установява, че мозъците на опитни любители на птиците имат по-плътна и по-сложна структура в области, свързани с вниманието и възприятието, в сравнение с начинаещите.
Тези резултати подкрепят идеята за невропластичността – способността на мозъка да се променя и адаптира в зависимост от това как го използваме. Именно тази способност може да помогне за предпазване от когнитивен спад в по-късна възраст.
Според учените, зоните, свързани с вниманието и възприятието, показват структурни промени при експертите и се активират особено силно в ситуации, които изискват разпознаване при по-трудни условия. Данните сочат също, че натрупването на знания може да ограничи възрастовия спад в определени мозъчни области, свързани със специфични умения.
В изследването са анализирани както структурата, така и функционирането на мозъка. За целта са направени магнитнорезонансни изследвания на 29 опитни наблюдатели на птици и 29 начинаещи, съпоставени по възраст и образование. По време на сканирането участниците е трябвало да разпознават изображения на различни птици.
След това учените анализират т.нар. средна дифузия – показател, който отразява движението на водните молекули в мозъка и дава информация за неговата микроструктура. При опитните участници се наблюдават по-ниски стойности в областите, свързани с разпознаването на птици – знак за по-организирана и ефективна мозъчна структура.
Още по-интересно е, че когато тези участници виждат непознати птици, именно същите мозъчни области се активират най-силно.
Има и по-фини признаци за защита срещу възрастов упадък. С напредването на възрастта мозъчната тъкан естествено губи част от своята сложност, но при опитните наблюдатели този процес изглежда протича по-бавно.
Това подсказва, че придобиването на умения чрез подобно хоби може да бъде полезно за когнитивното здраве в по-късна възраст.
Наблюдението на птици е особено подходящо за подобни изследвания, защото изисква едновременно внимание към детайли сред голямо количество визуална информация и способност за продължителна концентрация – никога не знаеш кога ще се появи рядък вид.
Въпреки това учените предупреждават да не се правят прекалено общи заключения. Участниците не са преминали стандартни тестове за памет или общи когнитивни способности, така че със сигурност може да се каже само, че мозъците на експертите са по-добре „настроени“ за конкретната им дейност.
Освен това е трудно да се установи причинно-следствена връзка от еднократно изследване. Възможно е хората, които поначало имат определени мозъчни характеристики, просто да са по-склонни да се занимават с наблюдение на птици.
По-вероятно обаче е дългогодишната практика да е довела до тези промени. Затова бъдещи изследвания могат да проверят дали подобни ефекти могат да се пренесат и върху други когнитивни задачи извън тази конкретна дейност.
Знаем от други проучвания, че ученето на музикален инструмент или нов език може да променя мозъчната структура и да забавя част от естествения спад с възрастта. Новото изследване подсказва, че наблюдението на птици може да има сходен ефект.
Изследването е публикувано в научното списание The Journal of Neuroscience.
