Карантинна болест заплашва българските лозя

Болестта може да доведе до изкореняване на цели масиви и сериозни икономически загуби, особено при липса на навременни мерки.

• За първи път в България е установено огнище на жълтата болест по лозата (Flavescence Dorée) — една от най-опасните карантинни болести за лозарството в Европа.
• Заболяването е силно заразно и нелечимо. При по-висока степен на заразяване се налага изкореняване на цели лозови масиви.
• Българските лозя са особено застрашени заради благоприятния климат и наличието на насекомото-преносител. Рискът е висок както за традиционни сортове вина като Мавруд, Мелник и Гъмза, така и за малките и семейните стопанства.
• В засегнатите райони добивите могат да спаднат с до 80%, а възстановяването на насажденията изисква значителни инвестиции и време.
• Климатичните промени улесняват разпространението и подпомагат оцеляването и активността на насекомото-преносител.
• Ограничаването на болестта изисква координирани действия — ранно откриване, контрол на вектора, унищожаване на заразените растения и адекватни и навременни действия от страна на отговорните институции.

За първи път в България е установено огнище на една от най-опасните карантинни болести по лозата – Flavescence Dorée, позната и като жълтата болест по лозята. Ако не бъдат взети спешни и адекватни мерки, в рамките на няколко години заболяването може да се разпространи в цялата страна. Това поставя българското лозарство и винената индустрия пред едно от най-сериозните изпитания от десетилетия насам. Болестта е нелечима и при определен праг на заразяване изисква изкореняване на цели насаждения. В условията на затоплящ се климат рискът от бързо разпространение допълнително нараства. Какво означава това за страната ни? Готова ли е държавата? Ще има ли компенсации за засегнатите стопани? 

Жълтата болест по лозата се разпространява в Европа още от 20-те години на XX век, но през последните десетилетия, особено след 2010 г., разпространението ѝ значително се ускорява и тя се превръща в сериозна заплаха за икономическата устойчивост на лозарския сектор в редица държави от Европейския съюз. През 2025 г. заболяването беше установено и в България.

Лозарството има важно икономическо и културно значение както за Европа, така и за страната ни. България разполага с благоприятни климатични условия и дългогодишни традиции, но секторът се характеризира с голям дял малки и средни стопанства, които са по-уязвими към резки загуби и високи разходи за контрол. Застрашени са и традиционни сортове вино като Мавруд, Мелник и Гъмза — част от генетичното и културното наследство на страната.

Жълтата болест по лозата е силно заразна и практически нелечима. Веднъж появила се, тя може да подкопае устойчивостта на цели лозарски райони. Единственият начин за ограничаване на разпространението е заразените растения да бъдат изкоренени. Ако делът на заразените насаждения надхвърли 20–30%, се налага унищожаване на целия лозов масив.

На практика това означава загуба на реколта за години напред и скъпа подмяна на насажденията – сериозен риск за поминъка в традиционни лозарски региони у нас. В силно засегнатите райони добивите могат да спаднат с до 80%. Производителите са принудени да влагат допълнителни средства в наблюдение, обезвреждане на заразените растения и третиране срещу насекомите-преносители със скъпи инсектициди.

Заразените зони могат да бъдат поставени под карантина, което ограничава търговията с посадъчен материал и затруднява възстановяването на производството. 

В допълнение, опасността от бързо разпространение в България е особено висок. Страната ни съчетава благоприятен климат, наличие на преносителя и вече потвърдено огнище. Топлите лета и меките зими подпомагат оцеляването на цикадата, която разнася болестта между лозята. Допълнителна опасност идва от близостта до държави с установени епидемии и възможността заразата да бъде внесена чрез посадъчен материал. 

Икономическите последствия биха били тежки за родното лозарство. В дългосрочен план подобна епидемия поставя под въпрос икономическата устойчивост и конкурентността на много български лозарски стопанства — особено на малките и семейните, които доминират в сектора.

Исторически урок: филоксерата
В края на XIX век европейското лозарство преживява най-голямата си катастрофа — епидемията от филоксера. Насекомото, внесено от Северна Америка, почти унищожава лозята във Франция и нанася тежък икономически удар на целия континент. Производството на вино рязко спада, хиляди винопроизводители губят поминъка си, а цели региони изпадат в продължителна криза.Спасението идва едва след радикална промяна в лозарството — присаждане на европейските сортове върху устойчиви американски подложки. Днешната заплаха е различна, но историческият урок остава: подобни биологични нашествия могат да променят цели отрасли и региони, ако не бъдат овладени навреме.

shutterstock_2500750351.jpg

Поражение на лозов лист от филоксера. Източник: Somogyi Laszlo / Shutterstock

Flavescence Dorée (FD), известна още като жълтата болест по лозата, е опасна карантинна болест. Причинява се от много малък болестотворен организъм (микоплазма), който живее в проводящите тъкани на растението, и се разпространява чрез цикадата Scaphoideus titanus, която пренася заразата от лоза на лоза. 

Болестта – може да причини епидемии в лозята или да се разпространява в по-голяма или по-малка степен от година на година. Засега не е напълно проучена и затова е доста трудна за овладяване. 

Засяга проводящата тъкан на лозата и прави растението неспособно да се храни и да се развива нормално. Слабите млади растения умират, а по-устойчивите отслабват и дават непродуктивни реколти. В резултат лозята стават източник на нови инфекции за съседните масиви и разпространението се ускорява. Контролът е труден и изисква значителни разходи за управление. 

Лоза поразена от Flavescence Dorée (източник Wikipedia)

Основните симптоми на заболяването включват пожълтяване на листата при белите сортове и зачервяване при червените, навиване на листните петури, стерилност или изсъхване на съцветията и неузряване на леторастите. Постепенно продуктивността силно намалява, а растенията могат да загинат. Симптомите често се появяват неравномерно в лозето, което затруднява ранното разпознаване на болестта и обикновено изисква лабораторно потвърждение чрез PCR анализ.

Лозов летораст с признаци на Flavescence Dorée / източник Wikipedia

Предава се по няколко начина: в разсадниците – по време на присаждане; чрез насекоми, хранещи се с лозов сок и чрез инструменти, използвани в лозята.

Основният разпространител на болестта е цикадата Scaphoideus titanus, инвазивен вид от Северна Америка. Тя пренася болестта от заразени на здрави растения и остава инфекциозна през целия си живот. 

shutterstock_2649746165.jpg

Scaphoideus titanus – вектор преносител на заболяването. Източник: Federico Cruz Calero / Shutterstock

Насекомото-преносител е било установено в Северна България още преди двайсет години – 2006 г. в района на Варна и Велико Търново, сочат данните на Международната конвенция по карантина и защита на растенията (IPPC) от 2015 г.

Цикадата преминава през три основни етапа: яйца през зимата, ларви през пролетта и активна фаза на предаване през лятото. А какво се случва в условия на променящ се климат?

Климатичните промени ускоряват разпространение на жълтата болест по лозата. По-меките зими позволяват повече яйца на цикадата да оцелеят, а по-високите температури удължават активния период на насекомото и повишават вероятността от предаване на инфекцията. Затоплянето също позволява на преносителят да се установява в по-северни и по-високопланински региони. В същото време засушаването и екстремните горещини отслабват лозите, правят симптомите по-тежки и ускоряват загиването на насажденията.

Затова е особено важно как и кога ще реагират отговорните институции в подобни случаи.

Контролът върху жълтата болест по лозата е особено труден, тъй като симптомите се появяват със закъснение и заразените растения вече разпространяват инфекцията. Освен това подложки, диворастящи лози и други растения могат да бъдат безсимптомни носители. 

Изоставени стари лозя с живи растения, диворастящи подложки, лозя в личните дворове и широкото разпространение на междинните гостоприемници (като като клематис, елша и айлант) затрудняват наблюдението и ефективния контрол. Съществува реален риск от трайно обособяване на огнища и постоянен източник на заразата.

Въпреки че ефективно лечение няма, разпространението може да бъде ограничено чрез комбинация от превантивни мерки. Сред най-важните са използването на сертифициран посадъчен материал, редовният мониторинг на лозята, лабораторната диагностика и контролът върху популациите на насекомото-преносител. Особено важна е навременната ликвидация на заразените растения, за да се предотврати създаването на нови огнища.

В разсадниците може да се приложи и гореща обработка на младите растения (около 50°C), която е сравнително ефективен и екологичен метод за намаляване на риска от пренасяне на заразата. Инсектицидните обработки и агротехническите мерки могат да ограничат числеността на цикадите, но са свързани със значителни разходи и не винаги са приложими в биологичното производство.

Съвременните технологии също започват да играят важна роля. Системи с изкуствен интелект могат да разпознават ранни симптоми по изображения. Интегрирани камери с капани – автоматично идентифицират възрастни насекоми и следят големи площи. Моделиране на жизнения цикъл на цикадата – предвижда най-добрите моменти за третиране и намалява броя на необходимите инсектицидни приложения.

Ключова роля има и държавата. Земеделските производители могат да получат подкрепа по схемата за компенсиране на разходите за мерки срещу вредители по лозата, която определя допустимите препарати и подходи за контрол на разпространителя. 

Законът за защита на растенията задължава стопаните да поддържат насажденията в добро фитосанитарно състояние и при съмнение за карантинна болест да уведомят Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която организира необходимите мерки съгласно националното и европейското законодателство.

Само координиран подход между държавните институции, научната общност и производителите може да ограничи разпространението на болестта и да намали икономическите и екологичните щети.

Жълтата болест по лозата е сериозно предизвикателство и заплаха за българското и европейското лозарство. Климатичните промени действат като усилващ фактор, увеличавайки риска от разпространение и икономически загуби. Необходим е научно обоснован, интегриран и координиран подход за дългосрочно устойчиво управление на заболяването. Ранната диагностика, координацията между институциите и модерните технологии могат да ограничат разпространението. Остава обаче въпросът: ще успеят ли отговорните институции да се задействат навреме, за да предотвратят катастрофата?

Aвтор: Роман Рачков / Климатека

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Източници, използвани в текста

1. Bertaccini, A., Duduk, B., Paltrinieri, S., & Contaldo, N. (2014). Phytoplasmas and phytoplasma diseases. American Journal of Plant Sciences.
2. EFSA Panel on Plant Health (2014). Scientific Opinion on Flavescence dorée. EFSA Journal.
3. Belli, G., Bianco, P. A., & Conti, M. (2010). Grapevine yellows in Italy. Journal of Plant Pathology.
4. Chuche, J., & Thiéry, D. (2014). Biology and ecology of Scaphoideus titanus. Agronomy for Sustainable Development.
5. Regulation (EU) 2016/2031 on protective measures against pests of plants.
6. OIV. Reports on climate change and viticulture.
7. Genov N, Angelini E, Filippin L (2018) First report of Clematis vitalba and Ailanthus altissima infected with 16SV-C subgroup phytoplasmas in Bulgaria. Proceedings of the 19th Congress of ICVG (Santiago, CL, 2018-04-09/12), 152-153.
8. European and Mediterranean Plant Protection Organization (EPPO)(NPPO of Bulgaria (2026-02). 
9. Регламент (ЕС) 2016/2031 на ЕП и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1630 на ЕК Регламент (ЕС)
10. Заповед № РД 09-1050/06.10.2023 г.на министъра на земеделието и храните