В късния следобед на 27 март 1964 г. крайбрежието на южноцентрална Аляска е разтърсено от най-мощното сеизмично събитие в историята на САЩ и второто най-силно земетресение, регистрирано някога.

Освен смърт и разрушения, катаклизмът оставя след себе си и т.нар. „призрачни гори“ — блатисти терени, осеяни с мъртвешки дървета, които не са се възстановили дори шест десетилетия по-късно.

Повечето земетресения траят по-малко 30 секунди, но трусът през 1964 г. буквално разтърсва региона над четири минути и половина, като достига колосалния магнитуд 9,2. Причината е внезапното освобождаване на натрупвано с векове напрежение по 970-километров разлом между Тихоокеанската и Северноамериканската плоча, при което части от земната повърхност се изместват с до 18 метра.

Районът около залива Принс Уилям Саунд е сред най-засегнатите. Твърдата земя на места се втечнява, разломи разкъсват пейзажа, цели населени места са опустошени, а материалните щети възлизат на приблизително 2,3 милиарда долара (по стойности, изчислени към 2013 г.).

129 души загиват този ден, като по-голямата част от тях не са от самото земетресение, а от гигантските цунамита, които връхлитат крайбрежието малко след първоначалния трус.

Разрушенията в центъра на Анкоридж, причинени от земетресението в Аляска през 1964 г. Изтоник: USGS (Public Domain)

В книгата си The Great Quake Хенри Фаунтин описва ужаса така:

„Земята се втечни. Дълъг участък от морския край на равнината – почти миля дълъг и до шестстотин фута широк – се свлече, пропадна и се плъзна в залива… Мъже падаха във водата, хващайки се за всичко – греди, кутии, отломки – за да останат на повърхността. Един се вкопчи в ръба на разлома, преди и той да падне. Във водата някои от жертвите бяха погълнати от водовъртеж от вода и отломки… Сякаш самата земя поглъщаше всички.“

Природата също понася тежък удар. Когато цунамито нахлува, крайбрежните части на гората край Гърдууд пропадат и са залети от солена морска вода.

Повечето дървета загиват, като оставят след себе си гори от мъртва дървесина. Въпреки това бедните на кислород, наситени с тиня почви спират действието на бактериите и гъбите, които обикновено разграждат дървесината.

Така влакнестата структура на стволовете остава запазена — избелена, безжизнена, сякаш „замръзнала“ във времето. Именно тези неподвижни, сиви силуети образуват днес т.нар. призрачни гори — природен паметник на деня, в който земята буквално се разтвори.

Наводнената „призрачна гора“ край Гърдууд, Аляска. Изтоник: Peter Haeussler/USGS (Public Domain)

„В торфените пластове могат да се видят крехките листа и растителни остатъци, които все още са в позицията, в която са растели — това показва, че пропадането е станало бързо“, казва през 2024 г. Барет Солсбъри, геолог в Alaska Division of Geological & Geophysical Surveys. „Можем да разгледаме и годишните пръстени на дърветата, които показват, че те са загинали внезапно. Няма пръстени, които да свидетелстват за бавно изсъхване в продължение на години.“

Макар учени и днес да изследват района, работата там остава опасна. Властите предупреждават посетителите да бъдат изключително внимателни при разходки из тинестите плитчини, тъй като приливите могат бързо да залеят наситената с тиня почва. В миналото хора са затъвали в калта и са се удавяли.

Изминали са повече от 60 години, откакто „призрачните гори“ по южното крайбрежие на Аляска се появяват, но няма признаци да се възстановят скоро. Те могат да се окажат и мрачно предупреждение за бъдещето.

На фона на изменението на климата, покачването на морското равнище и засилването на бурите учените предвиждат, че все повече сладководни гори по света ще бъдат заливани през идните години, което ще довежда до създаването на ново поколение „призрачни гори“ в глобален мащаб.