През август 1939 г., само няколко седмици преди избухването на Втората световна война, в пещерата Холенщайн-Щадел в Южна Германия са открити разпръснати фрагменти от слонова кост от мамут. Парчетата са пренесени в близкия музей в Улм, където остават забравени в продължение на години.

С разгарянето на войната археологическите проучвания са прекратени. Улм е подложен на интензивни бомбардировки, но въпреки това фрагментите от слонова кост по чудо оцеляват и остават в складовете на музея, докато най-накрая идва моментът да бъдат изследвани.

През 1969 г. археологът Йоахим Хан попада на праисторическите находки и се натъква на нещо невероятно. С помощта на каменни инструменти, подобни на използваните през ледниковия период, и след около 400 часа търпелива работа той сглобява приблизително 200 парчета слонова кост – като триизмерен пъзел. До 1988 г. към реконструкцията са добавени и нови фрагменти, открити в пещерата, което допълнително прецизира формата и я доближава до днешния ѝ, вероятно и първоначален, вид.

Резултатът е фигура с дължина около 30 сантиметра, изобразяваща човешко тяло с глава на лъв. Смята се, че образът е вдъхновен от евразийския пещерен лъв – изчезнал хищник, който някога е обитавал обширни части от Евразия и северозападна Америка.

Вход към пещерата Холенщайн-Стадел в долината Лонетал, Южна Германия. Източник: Thilo Parg/Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0)

Скулптурата става известна като Löwenmensch – „Човекът лъв“ от Холенщайн-Щадел. По-късни изследвания показват, че тя произхожда от слой седименти, датиран отпреди между 36 000 и 40 000 години. Това я прави най-старата известна статуя и един от най-древните примери за фигуративно изкуство.

Значението на този шедьовър от ледниковата епоха трудно може да бъде надценено. Човеът лъв показва, че ранните съвременни хора са притежавали въображение, символично мислене и способност да си представят същества, които не съществуват в реалния свят. Фантастичната форма на фигурата подсказва и за наличието на сложни системи от вярвания – възможно е да става дума за митология, шамански практики или дори ранни форми на религиозно мислене.

От периода преди около 40 000 години са запазени малко свидетелства за подобен тип абстрактно и символично изразяване чрез предмети. Едва около 38 000 години назад във времето започва по-широко разпространение на фигуративното изкуство в Евразия и извън нея. Какво точно е предизвикало тази праисторическа художествена „революция“ остава неясно, но тя вероятно е свързана с усложняването на човешките общества и с нарастващата нужда от споделена визуална и символна култура.

Точният смисъл на Löwenmensch продължава да бъде предмет на спорове. Някои учени предполагат, че фигурата може да изобразява жена – хипотеза, подкрепена от идеята, че част от палеолитните общества са били матриархални и са създавали произведения, възхваляващи женската форма, като известните „венери“ от ледниковата епоха. Гениталиите на скулптурата са слабо разграничими, което оставя място за различни интерпретации.

Други археолози оспорват дори самата идентификация на фигурата, като предполагат, че тя може да изобразява кльощав мечок, изправен на задните си крака. Те поставят под съмнение както датирането, така и начина, по който Хан е сглобил отделните фрагменти.

Любопитното е, че множество палеолитни култури по света са създавали изображения на странни полуживотински, получовешки същества – мотив, който се среща и в по-късни култури (достатъчно е да споменем Сфинкса).

Подобна на лъв фигура, също издълбана от слонова кост от мамут, е открита и в пещерата Холе Фелс в югозападна Германия, както и на други места в Европа.

Това повдига интригуващ въпрос: дали тези древни творци са достигнали до сходни символични идеи независимо един от друг, сякаш следвайки универсален архетип, заложен в човешкия ум – или пък са били част от обща културна мрежа, в която са споделяли представи за духовността и за свят отвъд непосредствения опит?