Собствениците на домашни любимци отдавна знаят, че загубата на животното може да бъде изключително болезнена. Ново научно изследване обаче потвърждава, че тази скръб може да бъде сравнима със загубата на член от семейството и в някои случаи да доведе до сериозно психично разстройство, съобщава Мейл онлайн.
Какво представлява продължителното разстройство от скръб
Проучването, проведено от Университета в Мейнут, показва, че смъртта на домашен любимец може да предизвика т.нар. продължително разстройство от скръб. Това състояние, известно като prolonged grief disorder, е официално признато от Световната здравна организация през 2018 г.
Разстройството се характеризира с дълбока и продължителна скръб, силен емоционален дистрес и затруднения в ежедневното функциониране, които продължават значително по-дълго от очакваното според културните и социалните норми.
Данни от проучването сред британци
В рамките на изследването са анкетирани 975 души във Великобритания, които са преживели различни видове загуба. Близо една трета от участниците съобщават, че са загубили домашен любимец, а 21% определят именно тази загуба като най-болезненото събитие в живота си.
Резултатите показват, че 7,5% от хората, загубили домашен любимец, отговарят на диагностичните критерии за продължително разстройство от скръб. Този процент е сходен с този при загуба на близък приятел, член на семейството или партньор. По-високи нива на разстройството се наблюдават единствено при загуба на родител или дете.
Призив за промяна в диагностичните критерии
Ръководителят на проучването д-р Филип Хайланд подчертава, че тези данни поставят под въпрос настоящите диагностични рамки. Според него критериите за диагностициране на продължително разстройство от скръб трябва да бъдат разширени, така че да включват и загубата на домашен любимец.
Той отбелязва, че е важно да се признае фактът, че хората могат да изпитат клинично значима и дълбока скръб след смъртта на животно по същия начин, както след загубата на човек.
Защо тази скръб заслужава сериозно внимание
Изследването подчертава, че независимо дали домашният любимец умира от естествени причини, поради старост или след евтаназия, емоционалната болка може да бъде силна и опустошителна. В много случаи тя остава подценена от обществото и дори от здравните специалисти.
Авторите на проучването са категорични, че скръбта по домашен любимец заслужава същото внимание и разбиране като всяка друга форма на загуба, тъй като пренебрегването ѝ може да доведе до сериозни и дълготрайни последици за психичното здраве.
