Градската среда променя еволюцията на глухарчетата и начина, по който разпространяват семената си

Бетонните джунгли на съвременните градове не само трансформират пейзажа, но и влияят пряко върху еволюцията на растенията. Ново изследване, проведено в Япония, показва, че урбанизацията променя начина, по който глухарчетата разпространяват семената си, съобщава Phys.org, позовавайки се на публикация в списание Biology Letters.

Глухарчетата са известни със своята изключително ефективна система за разпространение на семена – лек вятър е достатъчен, за да понесе малките семенца с характерните им пухкави „парашути“ на големи разстояния. В градска среда обаче тази стратегия може да се окаже рискована.

Как бетонът променя полета на семената

Изследователи от Педагогическия университет „Наруто“ и Педагогическия университет на Аичи са установили, че в няколко района на японската префектура Аичи глухарчетата са се променили по начин, който ограничава разпространението на семената им. Вместо да се носят надалеч, те по-често падат близо до мястото, където са поникнали.

Целта на учените е била да разберат дали растенията в изолирани градски зелени петна еволюират така, че да „задържат“ семената си, за да не попадат върху асфалт, бетон или други повърхности, където шансът за оцеляване е минимален.

Градовете като еволюционни острови

Проучването дава възможност да бъде проверена и класическата хипотеза на Чарлз Дарвин за вятъра. Според нея организмите на островите еволюират така, че да не бъдат отнесени в морето – например насекоми, които с времето губят крилата си. В случая с глухарчетата „морето“ е заменено от бетон, а зелените площи са своеобразни острови, заобиколени от враждебна среда.

Екипът е сравнил характеристиките на семената от градски и от провинциални райони. Макар самите семена да са сходни по размер, градските глухарчета имат по-малки и по-слабо пухкави парашути, което намалява способността им да се носят дълго във въздуха.

По-бързо падане, по-къс полет

За да проверят ефекта от тези разлики, учените са провели експеримент с падане на семена в камера с неподвижен въздух. Семената от провинцията са се задържали по-дълго във въздуха, което означава, че в естествени условия могат да бъдат пренесени на по-големи разстояния. Градските семена обаче са падали значително по-бързо, което увеличава вероятността да останат близо до мястото, откъдето са тръгнали.

По-ниско генетично разнообразие и скрити рискове

Генетичният анализ разкрива още една тревожна тенденция – градските глухарчета имат значително по-ниско генетично разнообразие в сравнение с тези от провинциалните райони. Това вероятно е резултат от дългосрочната изолация и ограниченото разпространение на семената.

Макар подобни адаптации да помагат на растенията да оцелеят в краткосрочен план, учените предупреждават, че в дългосрочен те могат да се окажат опасни. Ограниченото разпространение превръща популациите в „еволюционни острови“, откъснати от генетичния обмен с други глухарчета, което ги прави по-уязвими.

„Нашите открития показват как екстремната изолация на местообитанията в градовете може да влияе върху еволюцията на разпространението и подчертават колко е важно еволюционните процеси да се вземат предвид при опазването на градската природа“, заключават авторите на изследването.

Глухарчетата са ключов източник на храна за пчелите и ценна лечебна билка с множество полезни свойства, което прави разбирането и опазването им още по-важно в условията на нарастваща урбанизация.