Обикновено се смята, че изборът дали да си вземем домашен любимец е наш. Това обаче невинаги е така. Понякога косматите приятели нахлуват в живота ни непоканени, особено котките.

Точно това се е случило с героите в нашата статия. Тези мустакати и раирани спътници просто са пресекли пътя им и са си проправили път към сърцата им с нокти.

1. Когато съдбата ти праща котенца, а покрай тях и съпруг:

„Един ден се разхождах из паркинга в страхотно настроение. Изведнъж се появи един симпатичен мъж и ме загледа смаяно. Помислих си: „Е, да, изглеждам страхотно днес.“

Подминах го и видях кашон с котенца, които току-що бяха отворили очи. Спрях, опитвайки се трескаво да измисля какво да правя. И тогава осъзнах, че през цялото време с онзи мъж просто се взираме един в друг.

Попитах: „Какво ще правим с котенцата?“. Той каза, че би ги взел, но работи много и няма да има време да ги храни. По това време аз бях без работа, но пък нямах и много пари.

Така че ги занесохме у нас, а по пътя той купи адаптирано мляко, бутилка и топла подложка за тях. Аз ги хранех, а той идваше от време на време да ги вижда и купуваше всичко необходимо. Така се запознах с бъдещия си съпруг.

Котенцата пораснаха прекрасни; дадохме две на приятели, а едно си запазихме за нас.“

2. „Прибирах се от работа и видях котенце. Сърцето ми трепна, не можех просто да го оставя. Така започнаха безсънните ми нощи.

Будя се по 4–5 пъти на нощ, за да го храня. Масаж на коремчето. Миене. Смяна на чаршафи. Никога не съм искал котка – нито сега, нито в бъдеще. А ако някога бях мислил да си взема, исках да бъде от конкретна порода.

Но съдбата имаше други планове. Въпреки че минаха само 4 дни, вече знам, че това е моята котка и не ми трябва друга. Вярно е това, което казват – не ти избираш котката, котката избира теб.“

3. Когато щастието буквално падне в краката ти:

„Веднъж излязох до магазина, купих толкова много неща, че едва ги носех, и тръгнах към вкъщи. И точно пред входа към мен се затича котенце с болни очички. Погледнах го, а то ме погледна в отговор.

Появи се в много неудобен момент, защото имах тон задачи за вършене, но не можех просто да си тръгна. Беше толкова мъничко и слабо. Взех го, прибрах покупките вкъщи и отидохме на ветеринар. Предписаха му лечение и хранене на всеки 3–4 часа. Е, трябваше да се погрижа за него.

А то се оказа такова умно мъниче! Бързо се научи да се храни само, а очите му се изчистиха още на следващия ден. С времето порасна и стана голям юнак. Сега той е моят любим котарак Сами.“

4. Какъв обрат!

Съпругът ми започна да остава до късно на работа и да си пише с някого. Един ден се прибра вкъщи с котка. Уж я бил спасил от някакви кучета, но тя очевидно беше домашна котка.

Вбесих се и му взех телефона, докато беше под душа. Отворих съобщенията и останах вцепенена. Оказа се, че е попаднал на публикация с молба за помощ за лечението на тази котка. Тя много приличала на котката, която е имал като дете.

Той изпратил пари, след което започнал да следи възстановяването ѝ. В крайна сметка започнал да я посещава в приюта и се влюбил в нея напълно. И накрая я прибра у дома.

Страхувал се да ми каже истината, тъй като вече имаме три котки. Накарах му се, че ме е излъгал, но, разбира се, задържахме котката.