Всеки декември настъпва онзи момент от годината, когато учебниците се затварят, лекциите остават назад, а семестриалните тревоги се заменят с мисли за пътувания, компании и най-вече – празнуване. Подготовката започва дълго преди датата: преглеждат се оферти за хижи, хотели, заведения, избира се дестинация, правят се списъци и планове.
8 декември е денят, към който всички студенти гледат с нетърпение – а когато се пада до уикенд, направо се превръща в малък празничен маратон.
Но знаем ли всъщност как започва всичко? Аз самият години наред отбелязвах празника, без да си давам труда да разбера историята му. Едва след като завърших, започнах да се интересувам как се е появила традицията. Оказва се, че нашите родители – та дори и техните родители – са имали не по-малко живи празненства: официални приеми, вечери, екскурзии, излети и дори градински забави. А студентският химн „Gaudeamus“ се е пеел с истинско вдъхновение.
Как 8 декември става студентски празник
Първоначално 8 декември е ден за почит към Светите седмочисленици, сред които е и свети Климент Охридски – патронът на Софийския университет. EЕто защо на тази дата през далечната 1903 г. е отбелязан за първи 15-годишният юбилей на университета - по това време той е единственото висше училище в България. Малко по малко датата се възприема като празник на всички студенти.
Историята обаче не е съвсем линейна. След 1944 г. празникът е отменен, впоследствие - преместен на 17 ноември, а през 1962 г. 8 декември е върнат. Чак през 1994 г. получава официален статут като неучебен празник за всички висши учебни заведения.
Традиция, която се предава между поколенията
Дори през годините, когато датата е била променяна или формално отменяна, студентите в България не са преставали да празнуват. Затова и днес техните спомени, а и тези на родителите ни, са част от живата история на 8 декември – денят, който продължава да обединява поколения студенти около идеята за свобода, приятелство и младежки дух.
