Да си алергичен към останалите хора е едно (и звучи ужасно). Но представете си обратното – всички останали да са алергични към вас.

Звучи като някаква пълна измислица, но всъщност е реален феномен, който се нарича PATM (People Allergic To Me). И както една 23-годишна жена пред Sky News през 2024 г. – „Аз съм алергенът“.

Коя е най-лошата част от всичко? Няма лек. Няма лечение. Всъщност лекарите знаят изключително малко за това състояние.

Мистериозен проблем

Интернетът може да има един куп недостатъци, но едно е ясно – без него никога нямаше да научим за PATM. Това е така, тъй като най-ранните случаи, в които състоянието се споменава, е в онлайн форумите през 2007 г., а не в медицинската литература. Често хората, които страдат от него, твърдят, че медицинските професионалисти пренебрегват оплакванията им и твърдят, че са психосоматични.

„През последните 5 години преминавах буквално през ада – някак си задействах алергени у останалите“, пише човек през юли тази година. „Не мисля, че е проблем с миризмата, […] който кара хората да подсмърчат, кашлят, да си прочистват гърлото и да кихат, сякаш са обградени от прах.“

Въпреки тази онлайн общност – и на фона на нарастващата популярност на платформи като YouTube и все по-големия брой видео доказателства, които страдащите предоставят в подкрепа на подозренията си – PATM, изглежда, е бил забелязан от професионалистите чак десетилетие по-късно.  Първото споменаване на състоянието е в предпечатно издание от 2017 г. на независимата биомедицинска изследователка Ирене Габашвили и то само като странична тема към основния предмет на изследването, който е не по-малко странното заболяване триметиламинурия (TMAU) – то ви кара да миришете независимо от това колко често се миете или къпете.

Няколко години по-късно в интернет се появява друга статия на Габашвили – отново предпечат, и подобно на предшественика си, тя се фокусира предимно върху разкриването на истинската същност на PATM. Година по-късно изследователката показва съществуването връзка между разстройството и чревните биоми на страдащите. И това не е малко особено като имаме предвид, че по онова време PATM се споменава по-често в психатричните, отколкото в биомедицинските списания.

Малко по малко обаче рядкото състояние започва да привлича малко повече внимание. Преди няколко години изследователи в Япония, а след това и в Сънивейл, Калифорния – по-конкретно в частта, където работи Ирене Габашвили – най-накрая разкриват потенциалната причина.

В търсене на виновника

Всички ние, независимо колко чисти и поддържани сме, се движим по света, обгърнати от облак газ, който разказва за нашето здраве.

„Още в древна Гърция лекарите са знаели, че дъхът на пациента може да даде улики за неговите заболявания. А днес всички са чували за алкотеста“, посочва Коджи Мицубаяши, професор в Катедрата по биомедицински устройства и инструменти в Токийския медицински и стоматологичен университет и съавтор на статия от 2019 г., която описва нов метод за визуализация на газовете в човешката кожа.

Тези видове газове – етанол, метанол, както и вещества като изопрен и ацетон – са примери за т.нар. летливи органични съединения или ЛОС. Те са резултат от разграждането на различни молекули в по-прости версии от тялото ни, за да се освободи енергия; частиците, които не искаме или не ни трябват, се прехвърлят от тъканите и органите на тялото ни в кръвообращението, а оттам в белите дробове, след което ги издишваме във въздуха.

Но това не е единственият начин, по който се освобождаваме от тези отпадни продукти. От над 1800 ЛОС, които са идентифицирани досега при хората, около 500 се излъчват през кожата – и те се задържат там.

„Проблемът с дъха е, че той не е подходящ за дългосрочно наблюдение на ЛОС“, обяснява Мицубаяши. „Кожата, от друга страна, предлага лесен начин за непрекъснато им наблюдение.“

И така, какво общо има всичко това с PATM? Е, през 2023 г. изследователски екип в Япония решава да проучи ЛОС в кожните газове на хора, засегнати от това състояние – и открива нещо много необичайно.

Веществото, което предизвиква кихане

От 75-те кожни газа, анализирани в проучването от 2023 г., един ЛОС, изглежда, потенциално присъства. Толуенът, въглеводород, най-известен с това, че придава на разредителите за боя и перманентните маркери характерния им аромат, е открит в кожния газ на хората от групата с PATM в количества, почти 40 пъти по-високи, отколкото при онези без това състояние.

Защо това може да накара хората да кихат, когато сте наблизо? Толуенът не е точно полезен за здравето: той дразни очите, кожата и дихателните пътища, а вдишването му може да предизвика цяла поредица от неприятни психически ефекти – оттук идва и репутацията му на вещество, което може да се вдишва за други цели и може да предизвика дори припадъци и смърт.

Обикновено това не е проблем. „Толуенът се вдишва чрез въздуха по време на нормалното дишане“, обяснява по-рано тази година пред BBC Future Йошика Секине, професор по химия в японския университет Токай и съавтор на статията от 2023 г. „Като вредно съединение, той обикновено се метаболизира от черния дроб и се изхвърля с урината.“

„Въпреки това пациентите с PATM имат намалена способност да разграждат толуол“, обяснява той, „което води до натрупването му в кръвния поток и последващото му отделяне през кожата.“

С други думи PATM не е непременно някаква параноя или невротизъм. Има физически доказателства, че е точно това, което страдащите винаги са мислили: наистина има нещо в тях – буквално всичко в тях – което предизвиква реакция у околните.

Хората са алергични към тях.

„Аз съм алергенът“

И така, сега, когато знаем вероятния виновник, какво можем да направим по отношение на PATM?

За съжаление на тези, които страдат от него, отговорът е „не много“. То е толкова рядко и толкова ново в литературата, че на този етап няма реални възможности за лечение.

„При PATM лекарите казват, че дори и да искаш да се тестваш, няма диагноза“, казва за Sky News Фахима, една от страдащите. „Няма начин да се лекува.“

Според анекдотични данни диетата може да играе роля – в дните след по-висок прием на захар, месо или въглехидрати изглежда, че повече хора реагират, каза страдащата от това заболяване, а Секине съобщава, че е чувал за добри резултати от изключването на млечните продукти и увеличаването на антиоксидантите. Но все още не са открити конкретни, доказани връзки между диетата и PATM, допълва той.

За страдащите това е трудна ситуация. Психическата цена на живота с PATM е изключително висока – хората споделят, че се чувстват изолирани от обществото, виновни, депресирани и дори склонни към самоубийство поради състоянието си – но без официална диагноза или дори установено описание на заболяването няма надежда за лечение или излекуване в близко бъдеще.

„Това те смазва“, казва друг човек със заболяването пред Sky. „Смазва те по начин, по който нищо друго не те е смазвало досега.“

„Изобщо не се вълнувам [за бъдещето]. Дори не ми харесва да мисля за него“, допълва тя.

„Реалността е толкова тъжна. Не мога дори да отида в местния парк, нищо не мога да правя.“

Източник: IFLScience