През есенните дни Черно море не става за къпане, а само за релаксиращи разходки край брега. Но пък цялата Черноморска ивица крие много интересни обекти за разглеждане, само на няколко километра от брега. Такъв е Аладжа манастир - най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие. Той е бил обитаван от монаси-отшелници в периода XIII-XIV в. Но е проучен по-системно едва в края на ХІХ в. от основоположниците на българската археология – братята Карел и Хермин Шкорпил.
Средище на богат духовен живот
Няма данни кога е основан манастирът, но според запазени стенописи той е бил активно използван по времето на Второто българско царство. Смята се, че в периода ХІІІ-ХІV в. там е имало богат духовен живот. Манастирът е бил изографисан повторно с помощта на тогавашните боляри от Добруджанско.
Предполага се, че през V-VІ в. се е превърнал в един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Но кой и кога преустройва естествените скални пещери в монашески килии не е ясно. От същия период са голямата базилика, катакомбите и малкото укрепление, разположени в близост. С падането на деспотството на княз Иванко животът в обителта постепенно замира и в крайна сметка манастирът е изоставен.
И нещо любопитно. Според една от хипотезите, помещенията в манастира са били закрити, но след голямо земетресение или свлачище през ХVІІ-ХVІІІ в. цялата предна част се е срутила.
Какво ще видите
Аладжа манастир е на две основни нива. На първото е разположен главният манастирски комплекс, в който са се извършвали по-важните богослужения. Запазената полукръгла ниша в източния край на храма показва, че именно там е бил олтарът. Помещението е било богато декорирано, но украсата е унищожена с времето. В пода, близо до олтара, е изсечена каменна стълба, която води през тесен проход до останалите помещения на това ниво: монашески килии, трапезария. След трапезарията, отново по стъпала, се стига до Гробищната църква за заупокойни молитви, а точно под нея е криптата.
Снимка: Shutterstock
До горното ниво води дървена стълба след гробищната църква. Там е бил манастирският параклис. По-голяма част от оригиналната стенописна украса от ХІІІ-ХІV в. е добре запазена, както и надписа на тавана, който представя Възнесението Господне.
Името му е персийско
Името Аладжа идва от персийски (или арабски) и означава „пъстър“, „шарен“. В миналото обаче манастирът е имал и християнско име, но няма запазени документи, които да загатват какво е било то. Според една от легендите патрон на обителта е бил Св.Спас, но дали това е било и името на манастира, никъде не се споменава.
За сметка на това около мястото витаят различни предания. Част от тях са свързани със скрити съкровища, пазени от призраците на починали монаси. Някои се кълнат, че са виждали духовете, но съкровище никой не е открил. Според други легенди, скалните килии са само видимата част от манастира. А под тях има истински лабиринт от подземни тунели, в които са скрити несметните богатства, заграбени от близките 12 манастира от османците. Тунели също не са открити, с изключение на един отвор, затрупан от скали, но той все още не е проучен и няма данни да води до лабиринт. А има и още една легенда, според която под манастира се крият останките на древен гръцки град, основан от самия Филип Македонски.
Тази тайнствена атмосфера в комбинация с впечатляващата скална обител привлича от години хиляди туристи и поклонници. Горещо препоръчваме да се отбиете и в музея, който се намира наблизо, тъй като експозицията е изключително интересна, показваща и разказваща за монашеската обител и българската християнска култура.
Автор: Деси Тодорова
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
