Нобеловата награда за физиология или медицина за 2025 г. беше присъдена на трима учени – американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел и японецът Шимон Сакагучи – за техните изследвания, разкриващи как човешкото тяло контролира имунната система, съобщи сайтът Nobelprize.org.
Кралският Каролински институт отличи тримата учени за „откритията им в областта на периферната имунна толерантност“. Техните изследвания идентифицират „охранителите“ на имунната система – регулаторните Т-клетки, които поддържат деликатния баланс между защита и самосъхранение.
Регулаторните Т-клетки – пазителите на имунното равновесие
Откритията на лауреатите полагат основите на нова научна област и довеждат до разработването на потенциални терапии, които се оценяват в клинични изпитвания. Надеждите са, че тези терапии ще позволят лечението или дори излекуването на автоимунни заболявания, ще подобрят ефективността на имунотерапиите при рак и ще предотвратят сериозни усложнения след трансплантации на стволови клетки.
Мощната имунна система на човека трябва да бъде прецизно регулирана – в противен случай тя може да атакува собствените тъкани и органи. Именно механизмите, които предотвратяват подобни автоимунни реакции, стоят в основата на тазгодишното откритие.
Как организмът различава „своето“ от „чуждото“
Всеки ден имунната ни система се изправя срещу хиляди микроби, много от които са развили форми на „камуфлаж“, наподобяващи човешки клетки. Как тогава организмът различава своето от чуждото? На този въпрос дават отговор Бранкоу, Рамсдел и Сакагучи, които разкриват ролята на регулаторните Т-клетки като пазители на имунното равновесие.
„Техните открития са от решаващо значение за разбирането на това как функционира имунната система и защо не всички развиваме тежки автоимунни заболявания“, посочват от Нобеловия комитет.
Шимон Сакагучи и първото откритие
През 1995 г. Шимон Сакагучи прави първото ключово откритие – в противовес на тогавашните схващания, че имунната толерантност се дължи единствено на елиминирането на вредни имунни клетки в тимуса (централна толерантност). Той показва, че имунната система е значително по-сложна и идентифицира нов клас клетки, които предпазват организма от автоимунни заболявания.
Генът Foxp3 и следващият голям пробив
Мери Бранкоу и Фред Рамсдел правят следващия решаващ пробив през 2001 г., когато установяват, че определен щам лабораторни мишки развива автоимунни заболявания поради мутация в ген, наречен Foxp3. По-късно те доказват, че мутации в човешкия еквивалент на този ген причиняват тежкия IPEX синдром.
Две години по-късно Сакагучи успява да обедини тези резултати, доказвайки, че генът Foxp3 контролира развитието на регулаторните Т-клетки, които той е описал още през 1995 г. Днес тези клетки са признати за ключови в поддържането на имунната толерантност и предотвратяването на автоимунни реакции.
Значението на откритието за бъдещата медицина
Откритията на тримата лауреати поставят основите на изследванията върху периферната имунна толерантност и проправят път към нови подходи в лечението на рак, автоимунни заболявания и успешните трансплантации. Няколко от тези терапии вече се намират в клинични изпитвания.
