Хората, които мислят критично и аналитично, разпознават по-добре фалшивата информация в интернет. Същевременно тези с по-консервативни политически възгледи изпитват по-големи затруднения при откриването на подвеждащи твърдения (особено в социалните медии). Това сочи ново изследване, публикувано в списание PLOS One.

Как е проведено проучването

Изследователят Джоуи Ф. Джордж от Айова Стейт Университет анализира отговорите на 508 американски участници, които преглеждат 10 публикации в социалните медии. Постовете обхващат различни теми, свързани със здравето, като 60% от тях съдържат дезинформиращи твърдения.

След като преглеждат публикациите, участниците оценяват тяхната достоверност и записваха отговорите си чрез онлайн анкети. Те могат да избират до осем причини от предварително подготвен списък – включително надеждността на източника, наличието на доказателства или липсата на референции.

Основни резултати: тревожна точност от 66%

Като цяло участниците успяват да открият здравната дезинформация с точност от едва 66%. Този резултат е притеснителен на фона на глобалната инфодемия, при която социалните мрежи разпространяват както надеждни данни, така и подвеждащи твърдения.

Алгоритмите на платформите често усилват фалшивата информация, което прави намирането на достоверни здравни съвети онлайн все по-трудно. Пандемията от COVID-19 ясно показа колко опасни могат да бъдат заблудите в здравеопазването, които вече са проблем за общественото здраве с реални последствия.

Политически нагласи и нужда от познание

Предишни изследвания посочват, че политическата принадлежност влияе върху способността да се разпознава дезинформация. Новото проучване обаче подчертава, че личностната черта, наречена „нужда от познание“ – склонността да се търси и да се наслаждава на аналитично мислене – е по-силен предиктор.

Изследването търси отговор на въпроса:

Кое има по-голямо значение за правилното разпознаване на дезинформация – политическите възгледи или нуждата от познание?

Дизайн на проучването

Бяха проведени две онлайн анкети, всяка с различна версия на 10 уникални публикации в социалните мрежи. Така общо бяха анализирани 20 публикации.

  • Участниците бяха балансирани по пол и политическа принадлежност – демократи, републиканци и независими, всяка група с около една трета дял.

  • Възрастовият диапазон бе широк – от 18 до 92 години, като над 40% бяха над 60-годишни.

Ключови изводи

  • Хората с висока нужда от познание се справят значително по-добре при разпознаването на фалшива информация.

  • Политическите нагласи оказват влияние върху възприемането на публикации, особено по поляризиращи теми като ваксините срещу COVID-19 и предупрежденията на FDA за медикаменти като ивермектин и хидроксихлорохин.

  • Проучването подчертава, че в условия на инфодемия е нужно по-задълбочено изследване как дезинформацията влияе върху ежедневието и здравето на хората.

Защо тези резултати са важни

Данните показват, че борбата с фалшивите здравни новини изисква не само политическа неутралност, но и насърчаване на аналитичното мислене у гражданите. В епоха, когато дезинформацията може да застраши живота на милиони, подобни изследвания са от решаващо значение за бъдещи стратегии в сферата на общественото здраве.

Източник: Phys.org