Астрономи наблюдаваха катастрофалния резултат от погрешния избор на звезда и документираха нов тип свръхнова. Звездната експлозия се случила, когато масивната звезда се опитала да погълне черна дупка, с която дълго време образувала двойна система, предаде Ройтерс.
Танцът на смъртта между гигант и черна дупка
Звездата, която била поне 10 пъти по-масивна от Слънцето, и черната дупка със сходна маса били гравитационно свързани в така наречената двойна система. С времето разстоянието между тях намаляло. Огромното гравитационно притегляне на черната дупка деформирало звездата – разтегнало я от сферичната ѝ форма – и изсмукало материя от нея, преди да я накара да експлодира.
"Наблюдавахме масивна звезда, уловена във фатално танго с черна дупка", казва астрофизикът Александър Галяно от Масачузетския технологичен институт, съавтор на изследването, публикувано в сп. Астрофизикъл джърнъл.
Експлозия, по-мощна от целия живот на Слънцето
След години загуба на маса в смъртоносния танц с черната дупка, звездата срещнала своята гибел и експлодирала. Тя освободила повече енергия за секунда, отколкото Слънцето за целия си живот, обяснява ученият.
Експлозията станала на около 700 милиона светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година – 9,5 трилиона километра.
Битката на гравитациите – малка, но могъща черна дупка
"Гравитационното привличане на двата обекта било сходно, защото смятаме, че са имали близка маса. Звездата обаче била много по-голяма, затова поемала материя от черната дупка, докато самата черна дупка изсмуквала материя от нея. Звездата била голяма, но пухкава, а черната дупка – малка, но мощна. В крайна сметка черната дупка победи", казва още Галяно.
Нови улики за произхода на свръхновите
Изследователите все още не знаят точния механизъм, предизвикал свръхновата.
"Това събитие показва, че някои свръхнови могат да бъдат предизвикани от компаньони на черни дупки. Това ни дава нови познания за края на живота на някои звезди", обяснява астрофизикът от Харвардския университет и водещ автор на изследването Ашли Вилар.
Звезди с маса поне осем пъти по-голяма от слънчевата обикновено завършват живота си със свръхнова. Тези с маса поне 20 пъти по-голяма образуват черна дупка след експлозията.
Алгоритъм с изкуствен интелект улови началото
Алгоритъм за изкуствен интелект, проектиран да сканира в реално време за необичайни експлозии в космоса, засече началото на събитието. Сигналът позволи на астрономите да започнат незабавни наблюдения. До края на процеса експлозията бе наблюдавана от множество наземни и космически телескопи.
"Нашият алгоритъм за изкуствен интелект ни даде възможност да започнем наблюдението достатъчно рано и да видим за първи път пълната картина", казва Галяно.
Как съдбата на звездите зависи от техните компаньони
"Заключението ни е, че съдбата на звездите зависи силно от техния компаньон или компаньони през живота им. Събитието дава вълнуваща представа за това колко драматично черните дупки могат да повлияят на гибелта на масивни звезди", допълва астрофизикът.
