Жените са два пъти по-склонни да развият депресия в сравнение с мъжете, а симптомите при двата пола често се проявяват по различен начин. Въпреки това точните невробиологични механизми зад тези разлики все още не са изяснени напълно. Ново проучване на Медицинското училище „Айкан“ в Маунт Синай разкрива, че някои видове решения и емоционални реакции, като съжалението за пропуснати възможности, се обработват от мозъка по различен начин при мъжете и жените.
Ключова роля на некодиращата РНК
Изследователите са открили, че определен вид молекула – некодираща РНК – играе важна роля в устойчивостта към депресия. Една конкретна молекула, LINC00473, има намалена активност в мозъците на жени с тежко депресивно разстройство, но не и при мъжете. Това е установено още през 2020 г. чрез анализ на мозъчна тъкан след смъртта.
Какво показват експериментите с животни
Учените пренасят откритията в лабораторна среда с животински модели и експериментално увеличават активността на LINC00473 в префронталния кортекс – зона, свързана с регулиране на настроението и вземането на решения. Те установяват, че това повлиява само поведението на женските мишки – подобрява способността им да променят мнението си и да оценяват предишни избори. При мъжките животни ефект няма.
Съжалението и „потъналите разходи“ – механизми на устойчивост
Резултатите сочат, че при женските мишки, по-високите нива на тази молекула увеличават чувствителността към съжаление и т.нар. „потънали разходи“ – когато вече направена инвестиция влияе върху следващите решения. Според учените това не е просто емоционална реакция, а потенциален механизъм за психологическа устойчивост. Различията при мъжете и жените се дължат на специфични мозъчни вериги, които обработват информацията по различен начин.
Нови възможности за лечение
Проучването е първото, което демонстрира, че некодиращата РНК има функционална роля в когнитивни процеси. То предлага и нова посока за разработване на терапии, насочени към депресивни състояния, особено при жени. LINC00473 може да се окаже не само биомаркер, но и терапевтична мишена.
Изследване с широко приложение
„Нашата цел беше да разберем как мозъкът обработва минали избори и как това се свързва с уязвимост към депресия“, обяснява д-р Брайън Свейс, старши автор на изследването. Авторите подчертават, че изборите, базирани на размисъл върху миналото, се различават невробиологично от тези, свързани с планиране на бъдещето – и мозъкът ги обработва по напълно различен начин.
Потенциал за иновации в психиатрията
Проучването подчертава важността на интердисциплинарния подход – психиатрия, невронаука, психология и биология работят заедно. Според д-р Ерик Дж. Нестлър, съавтор на изследването, транслационните модели с животни са решаващи за откриването на нови терапии и диагностични методи при психични заболявания.
Източник: Medical Xpress
