Един ден малкият Томас Едисън се прибрал от училище и подал на майка си едно малко листче, на което било написано нещо. Той ѝ казал:
– Моят учител ме помоли да ти предам това, мамо.
Очите на майка му се насълзили, докато четяла на глас написаното:
– Уважаема госпожо, искаме да знаете, че вашият син е гений. Това училище е твърде малко и не разполагаме с достатъчно добри учители за неговите способности и талант. Моля ви, продължете да го обучавате вкъщи.
Минали години, майката на Едисън починала, а той вече бил един от най-великите изобретатели на века. И един ден, докато се ровел в старите семейни архиви, той зърнал пожълтяло парче хартия, което се подавало от олющена дървена кутия. Взел листчето и го разгънал.
На него пишело: „Уважаема госпожо, искаме да ви уведомим, че синът ви има умствени проблеми. И по тази причина бихме искали да преустанови посещенията си в нашето училище“.
Едисън плакал в продължение на часове, а след това написал в дневника си: „Томас Алва Едисън беше бавноразвиващо се дете, което благодарение на майка си се превърна в гения на века.“
Една добра майка струва колкото сто учители.
Джордж Хърбърт
Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота" / Gnezdoto.net
