Ако искате да видите някои от най-издръжливите организми на планетата, ще се нуждаете от микроскоп. Микробите – бактерии, амеби, археи и т.н. – могат да живеят почти навсякъде: от дъното на океана до върха на най-високата планина. Съществуват трилиони само във вашето тяло и те могат да преживеят дори и студената бездна на космоса.

Ето защо можете да си представите колко изненадан е бил Ноа Фиерер и неговият екип от микробни еколози, когато се натъкват на място без какъвто и да било микробен живот.

„Откривани са жизненоспособни микроби дори и в най-негостоприемните среди. Ето защо съществуваше широкото схващане, че всички места на Земята би трябвало да съдържат доловими микроорганизми“, пише екипът в своето изследване, публикувано миналия месец в Journal of Geophysical Research: Biogeosciences. – Това предположение най-вероятно е погрешно.“

Предвид факта колко разпространени са микробите на Земята, задачата да се открие регион, който не са колонизирали, определено не е лесна. Всъщност изследователите е трябвало да отидат чак до ледника Шакълтън в Антарктика, където уникалната смесица от студени, сухи и солени условия превръщат мястото в най-негостоприемното на планетата.

„Това е комбинация от множество наистина предизвикателни условия, които ограничават живота по повече от един начин – обяснява съавторът на проучването Николас Драгоне пред Science News. – Това е доста по-различно ограничение от високата температура например.“

С помощта на най-различни тестове изследователите анализират над 200 почвени проби от региона в търсене на доказателства за микроскопични форми на живот. И макар и по-голямат част от тях да съдържат достатъчно микроби, които екипът може да долови и класифицира, в приблизително 20% не е открито каквото и да било микробно ДНК.

„Не казваме, че сме открили „мъртви“ или „стерилни“ почви, нито пък че сме идентифициали долния температурен праг на живота – предупреждават учените. – Невъзможността ни обаче да засечем микроби или микробна активност в определени почви означава, че тези повърхностни почви представляват своеобразно ограничение на микробната активност и възможност за оцеляване, продиктувани от студените, сухи и солени условия.“

На пръв поглед може и да ви се струва, че фактът, че учените не са открили нищо не е особено важен. Това обаче не е така. Микробите са основната цел на астробиолозите при търсенето на извънземни форми на живот. Но ако на Земята съществуват региони, на които подобни организми не могат да бъдат открити, това вероятно ще ни улесни и в търсенето им на места като Марс.

„Комбинацията от условията, открити в повърхностните почви на ледника Шакълтън… са сходни с тези на повърхността на Марс – обясняват учените. – Предвид факта, че марсианските почви са много по-стари и са преживели сходни или дори по-сурови условия и вероятно дори съдържат по-високи концентрации на същите соли… нашите резултати предполагат, че е малко вероятно търсенето на жизнена активност в повърхностните почви на Марс да се увенчае с успех.“

От друга страна, може би не трябва да губим надежда. Шансовете ни да открием живот на Марс може и да са малки, но откриването на живот тук, на Земята, е доста лесно – ето защо някои изследователи смятат, че сегашните резултати най-вероятно са фалшиво-отрицателни.

„Със сигурност е имало някакъв живот там – казва Джеф Боуман от института по океанография „Скрипс“, който не е участвал в проучването. – Това е Земята. Това е среда, която е изключително силно заразена с живот.“

Източник: IFLScience