Когато в живота оставим твърде много място за "политическа коректност", рискуваме да загубим себе си, създавайки крехки взаимоотношения, в които не се свързваме автентично, а само чрез социални конвенции. Последиците са ужасни не само за другите, но и за самите нас. Философът Габриел Марсел вече е казал: "Когато не живееш така както мислиш, в крайна сметка мислиш както живееш".
Не става дума за това да използваме искреността като извинение да нараняваме другите и да не работим върху нашата асертивност. Трябва да намерим средината, в която можем да кажем това, което мислим по най-добрия начин, за нашето собствено добро и това на нашите взаимоотношения.
По какъв начин да казваме това, което мислим, ни прави по-добри хора?
Това насърчава автентичността. Ние имаме шесто чувство за лъжата и фалша. По същия начин, по който забелязваме, когато човек се преструва или крие нещо от нас, ние също усещаме кога е искрен и автентичен. Да бъдем последователни, да казваме това, което мислим и да действаме съответно, е форма на себеизразяване, която другите имат склонност да оценяват положително, защото тя генерира доверие. Автентичността също така ни спестява когнитивния дисонанс и вътрешните конфликти, оставяйки ни повече енергия, за да растем като хора в правилната посока.
Показва, че сме ангажирани. Когато някой не е част от нашия най-приближен кръг, обикновено активираме социалния характер, който сме изградили, във взаимодействието си с него. Този характер не ни помага точно да укрепваме отношенията помежду си, а по-скоро е отговорен за поддържането на дистанцирана и политически коректна връзка. Напротив, казвайки това, което мислим, в много случаи може да бъде начин да покажем на някого, че ни е достатъчно грижа, за да се откажем от тази социална маска. Ако другият човек е честен, той ще оцени жеста.
Укрепва отношенията. Когато хората се свързват чрез автентичната си същност и взаимно уважение, отношенията стават все по-здрави. Ако знаем, че другият е честен и ще ни каже какво мисли, ще му се доверим и ще намалим защитите си. Този тип доверие засилва връзката. Самата тя надхвърля условностите, защото двете страни са свързани от дълбините на същността си. Това отваря малка вратичка, през която другият да може да ни изследва и опознае по-добре.
Показва зрялост. Често се изисква повече смелост да кажем това, което мислим, отколкото да излъжем. Ако също така знаем как да изразяваме нашето мнение и емоции тактично и твърдо, това е съществен признак за зрялост. Честността, която не наранява, е вид "свръхсила", която може да ни превърне в специални хора — такива, които другите искат до себе си.
