Първо, Ричард Гариот се отправи на пътешествие във виртуалните светове, които той самият създаде. Като поредицата Ultima. През 2008 г. обаче той се отправи на истинско приключение. Срещи 30 млн. долара Гариот полетя към Международната космическа станция. Неговата компания Space Adventures пък организира полети с космическия апарат "Союз" поне за една дузина други богаташи, пише Mashable.
В рамките на конференция South by Southwes в Остин, Тексас, Гариот обясни защо според него частните компании могат да направят космическите полети значително по-евтини и по-разпространени. Една от възможните идеи е NASA да се свързва с частни компании, произвеждащи ракети, вместо сама да строи свои кораби. На този етап американската космическа агенция е достатъчно заета с производството на различни сонди и кораби, като марсохода Curiosity. Според него апаратите за многократна употреба също ще съкратят разходите десетократно, дори стократно.
Елон Мъск от SpaceX – най-успешният магнат, хвърлил око на Космоса, тества именно подобна технология, наречена Grasshopper. Джон Кармак – създателят на Doom и Quake – също. Неговата компания Armadillo Aerospace се е фокусирала върху изграждането на космически кораб за многократна употреба.
Защо Космосът привлича толкова много гейм-разработчиците? „Ако гейм-индустрията е допринесла с нещо, то със сигурност то трябва да е дошло от желанието да изследваш виртуални светове – коментира Гариот. – Да създаваш преживявания, които позволяват на хората да странстват в непознатото. Моето желание да изследвам произлиза именно от това. То е тясно свързано с желанието ми да създавам неща, които хората да изследват“, допълва гейм-дизайнерът, който е странствал и до Антарктика и до дълбините на океаните.
Изживяванията обаче, които много от игрите създават, едва ли са най-добрият начин да мотивираш следващите поколения изследователи, смята астронавтката Мей Джеймисън. Тя е ръководител на проекта 100 Year Starship Project, чиято цел е да даде тласък на технологиите, които ще превърнат междузвездните полети в реалност до един век.
Джил Тартър от SETI обаче смята, че игрите могат да са полезни „до такава степен, че хората могат да… изградят интерактивни изживявания, които не винаги включват стрелба и съревнование“.
Левар Бъртън от „Стар Трек: Следващото поколение“, който наред с Джеймисън и Тартър също присъстваше на конференцията в Остин, заяви пред TechNewsDaily, пък заяви следното: „Определено мога да си представя игри, които… предоставят изживяване от първо лице, в което трябва да мечтаете, да бъдете в абсолютно спокойно състояние, за да продължите напред. Според мен това е много по-качествено забавление… от колкото класическия шутър от първо лице.“
За Джеймисън пък игрите могат и да представляват инструмент, който да спомогне за изучаването на реакциите на хората и взаимодействието им с конкретни неща. Нещо, което би било от изключително важно значение при създаването на годни за живот условия по време на по-дълги космически мисии. По този начин можем да научим много повече за човешкото поведение, допълва тя. Бъртън е съгласен – „използването на геймплей, за да се разреши даден проблем – едно фантастично приложение на технологиите.“
Автор: Владимир Тодоров
