За да разбере това, Пейхуа Дзян, молекулярен биолог в Monell подлага котешките вкусови рецептори на изпитание. Той добавя котешкия рецепторен ген към човешки тъканни клетки в лаборатория. Когато се комбинират, клетката и генът реагират като вкусов рецептор, който реагира на химикалите, покапани върху него. Дзян открива, че котешките вкусови рецептори отговарят на горчивите вещества в отровните растения и към съставки, които активират и човешките рецептори за горчиво. Котешкият рецептор, известен като Tas2r2 реагира на химикала денатониум бензоат, горчиво вещество, с което често мажат пръстите на децата, които си гризат ноктите.
И така, защо котките са запазили способността си да различават горчивия вкус? Собствениците на домашни котки знаят колко непредсказуем може да бъде изборът им на храна. Някои от "подаръците", донасяни от дворните котки, включват жаби и други животни, които могат да съдържат горчиви и отровни вещества в кожата и тъканите си. Резултатите на Дзян показват, че рецепторите за горчиво дават възможност на котките да засекат тези потенциални отрови, давайки им възможност да отхвърлят вредните храни и да избегнат отравяне.
Но колко често котките действително попадат на горчиви и отровни вещества в тяхната съставена предимно от месо диета, в сравнение с множеството растителни токсини, на които могат да попаднат техните вегетариански сродници? Според Дзян не достатъчно, за да се обясни защо котките са запазили целия този арсенал от рецептори.
Вместо това котешките вкусови рецептори са се развили по причини, различни от вкуса. При хората рецепторите за горчиво се откриват не само в устата, но също така и в сърцето и в белите дробове, където се смята, че са способни да откриват инфекции. Остава да се открие дали и при котките рецепторът за горчиво служи и като детектор за заболявания.
Откритието на рецептори за горчиво у котките може да обясни факта защо те са толкова придирчиви към храната. Но и техните всеядни сродници - кучетата - имат сходен брой рецептори за горчиво. Защо тогава котките са толкова капризни? Един от отговорите може да се търси в начина, по който котешките рецептори засичат горчивите вещества. Изследвания, публикувани по-рано тази година, предполагат, че някои от котешките рецептори за вкус са особено чувствителни към горчиви съставки и дори по-чувствителни към денатониума, отколкото е същият рецептор при хората.
Може би котките са по-чувствителни към горчивите вещества, отколкото кучетата, или могат да усетят повече горчиви съставки във всекидневната си храна. Неща, които са безвусни за нас или за кучетата, вероятно имат неприятен вкус за котките. Тъй че вместо да наричаме котките капризни, можем да ги окачествим като изтънчени дегустатори с изострено небце.
