Живеем във вълнуващи времена.

Най-сетне имаме реални и достоверни оценки на промяната в гените, които са ни нужни спешно, за да разберем кои сме в генетично отношение”.

Така че думата мутант не бива да ви плаши. Да, мутираме, но няма да ни пораснат зелени пипала от носа, освен ако околната среда не го изиска от нашата ДНК. (Неволно си представих диалог от типа: ОС (околна среда): “Атмосферата ми се променя. Вече няма да можеш да дишаш с нос. Ще се удушиш”. ДНК: “ОК. Ще пусна зелени пипала. Тъкмо ще се науча да фотосинтезирам”.) Въпросът е дали организмът ни има силите да върви в крак с промените, които сами налагаме на света, в който живеем, и дали промените ще са успешни, или в генома ни ще се появят граматически грешки, породени от прекалено бързата диктовка на замърсяването и стреса. 

Елена Панова