“Колко е часът?, “Кое време стана?”, “След колко минути ще дойдеш?” - това са все въпроси, които ние свързваме с понятието и разбирането ни за време. Живеем в свят, където точността е важна, ‘времето е пари’, а всяка минута ни е ценна. Някой замислял ли се е дали времето наистина съществува и под какво форма. Ами ако е просто една измислица, тогава защо ни се налага все да бързаме?

Големият взрив* като отправна точка 

Времето започва с Големия взрив, но какво е имало преди него, нима тогава време е нямало ? А след като всичко си има начало и край (освен векторите в математиката), то това значи ли, че в даден момент и то ще свърши.

Времето и пространството могат да съществуват без отправна точка. Тя е нужна за измерването им, не за съществуването им. Да, ние ползваме Големия взрив за начална точка, просто, защото не знаем какво има преди това.

Източник:  Vadim Sadovski / Shutterstock

  

Но същността на времето не се крие в неговото отмерване. То е начин, който ни помага да опишем промените, които настъпват около нас. Времето се характеризира с минало, настояще и бъдеще, не с часове, минути, ери, епохи - това са подробности и улеснения като всяка мерна единица. 

Какво е 'моментът', кога е сега?

Във физиката има много константи: Константа на Планк, електрическа и магнитна константи, елементарният електрически заряд. Най - известната и може би фундаментална си остава тази на скоростта на светлината във вакум*. Това е най - голямата скорост, с която дадено тяло може да се движи. От уравнението на Айнщайн* (Енергията е равна на масата, умножена със скоростта на светлината на квадрат), знаем, че съответната енергия е зависима от масата и обратно. Фотоните - частиците, отговорни за пренасянето на светлината през пространството - са елементарни частици без маса, следователно имат максимална енергия за 'пътуване'. 

  

Защо намесвам светлината - защото за нас моментът ‘сега’ се характеризира с поредната вълна от фотони (светлина), която достига до очите ни, просто защото няма по - бърз източник на информация във вселената. 

Измамният часовник 

Всички ние свързваме времето, с неговата измерима природа. Интересува ни какво показва часовникът и се съобразяваме с него, без да си даваме сметка, че това е просто уред за измерване на една абстракция. Да, времето е абстракция, а не брояч. 

Източник: Lightspring / Shutterstock

  

Няма значение с какво и как го отмерваш, всичко това е за наше удобство. Под време трябва да разбираме какво се случва на хоризонта на събитията, от перспективата на нас самите. Имат значение единствено промените, които настъпват преди, или ще настъпят след настоящия момент, дефиниран по - горе. Съществува "сега" - всичко преди е минало, всичко след е бъдеще. 

Времепространството

Времето зависи от разстоянието и обратно - все пак имаме елементарна формула: разстоянието е равно на скоростта по времето (S = V * t).

А, както вече знаем, скоростта на светлината е константа, така че промяната на времето е промяна в разстоянието. Промяната в местоположението (извършването на движение) се отразява върху времето. 

  

Когато сравняваме дадено нещо във физиката, винаги е важно е спрямо какво го следим, тоест нашия еталон, спрямо който се водим - всичко е относително. Това е от особено значение при експериментите, показващи как времето и пространството си влияят.

Например, ако имаме два часовника - един във влак, другият на гарата, то като ги сравним, можем да кажем, че единия се намира в движение, спрямо другия. От друга страна, ако сравняваме отмерването на времето един спрямо друг, то този във влака ще бъде по - бавен и то толкова по - бавен, колкото скоростта, с която се движи спрямо другия, приближава скоростта на светлината. Понеже ние няма как да възприемем дадена информация по - бързо от споменатата светлина, то, ако нещо се движи с нейната скорост, "моментът" за него ще е различен, просто защото фотоните няма да го достигнат. Хоризонтът на събитията ще е или в миналото, ако нещото е по - бавно спрямо нея, или в бъдещето (ако е по - бързо). Колкото по - бавни сме от скоростта и, толкова по - назад се връщаме спрямо "момента". Затова този часовник във влака, се намира "в бъдещето", спрямо този на гарата. За този, който се движи със скоростта на светлината, всичко ще бъде "спряло". Няма как да забележи никаква промяна наоколо. Той ще вижда едно, друг друго, било то случило се, или такова, което ще се случи за първия. 

С други думи, цитатът на Васил Левски* „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“ няма как да е по - верен от физична гледна точка. Да, хубаво е да сме стриктни и точни, но помнете времето е абстракция, съществува само 'сега'. Това, което ни остава е да се надяваме, че нашето утре, ще е по - добро от нашето днес.

Автор: Иван Григоров

Справка: Големият взрив - космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената

Скоростта на светлината във вакум - стойността ѝ е равна на 299 792 458 м/с

Уравнението на Айнщайн за енергията - означава, че всичко имащо маса, има еквивалентно количество енергия и обратно - E=mc^2

Цитати на Васил Левски

Още по темата:

The Elegant Universe: Episode 1 - Einstein's Dream

Does time exist? - Andrew Zimmerman Jones

The fundamentals of space-time: Part 1 - Andrew Pontzen and Tom Whyntie

The fundamentals of space-time: Part 2 - Andrew Pontzen and Tom Whyntie

The fundamentals of space-time: Part 3 - Andrew Pontzen and Tom Whyntie

Why does time pass? | The Economist

Източници:

WSU: Space, Time, and Einstein with Brian Greene

Елегантната вселена от Брайън Грийн

Кратка история на времето от Стивън Хокинг