Учени предупреждават, че антибиотичната резистентност може да се пренася и по въздуха

30 юли 2018 г., 09:23
362

Shutterstock

Бактериите, резистентни на антибиотици, са един от най-големите проблеми, пред които сме се изправяли през последните десетилетия. Ново изследване обаче предупреждава, че пренебрегваме значително един конкретен начин на разпространението им – по въздух, пише Science Alert.

Звучи страшно? Така е.

Антибиотично резистентните гени на една бактерия не се унаследяват единствено чрез репродукция. В този случай една родителска клетка се превръща в две дъщерни. Тогава говорим за вертикален генен трансфер.

За разлика от хората обаче бактериите могат да разпространяват своите гени и посредством процес, известен като хоризонтален трансфер. При него бактерията се дели, след което „подарява“ своите гени посредством специален механизъм, наподобяващ убождане с игла.

Интересното в случая е, че дори не е необходимо бактериите да са живи, за да предадат гените си хоризонтално. Защо? Когато умрат, те освобождават в околната среда своето съдържание. По този начин оставят миниатюрни ДНК пакети, които могат да бъда усвоени от други бактерии в района.

Нещо повече – съвсем наскоро учени успяха дори да заснемат как точно една бактерия се протяга и хваща със своите власинки въпросния ДНК материал.

Уви, и мъртви, и живи бактерии могат много лесно да се пренасят по въздуха до други места и да разпространяват гените.

Международно изследване, ръководено от изследователи от Пекинския университет, са искали да установят колко разпространени и разнообразни са тези пренасяни по въздуха гени.

Лошата новина е, че те са навсякъде.

В периода 2016-2017 г. екипът е посетил 19 града от цял свят (включително Сан Франциско, Париж и Мелбърн) и е проучил 30 различни вида пренасяни по въздуха гени, резистентни на антибиотици.

Учените откриват, че в Пекин, Китай и Брисбейн, Австралия има най-много различни видове бактерии, резистентни на антибиотици. В Сан Франциско нивото им като цяло обаче е най-високо.

Най-лошото нещо в случая е, че ако вдишаме тези гени, те могат да разпространят своята антибиотична резистентност до дробовете, което от своя страна би засегнало цялата ни имунна система.

„Всичко това означава, че дори отдалечени части на света, в които хората не използват антибиотици, биха могли да се изложат „пасивно“ на гените, резистентни на антибиотици“, пише екипът.

Още по-тревожното е, че ниски нива на гените, резистентни на ванкомицин – антибиотик, който се използва в краен случай при лечението на Метицилин-резистентния стафилокок (МРС) – са открити във въздуха в общо шест града.

Как е възможно райони с относително чист въздух да имат толкова много бактерии? Изследователите смятат, че водопречиствателните станции, болниците или операциите по изхранване на животните са виновни по един или друг начин.

Изследването е публикувано в Environmental Science and Technology.

Коментари