Днес все повече хора гласуват за легализиране на тревата за развлекателна употреба, а популярността на медицинската марихуана нараства. В американския щат Колорадо има ресторанти, в които на вечеря за 125 долара любителите могат да опитат всякакви сортове, комбинирани с изискани гурме ястия. В Ню Йорк, където законите за марихуаната са сравнително строги, хора като 98-годишната Рут Брен разчитат на маслото от канабис за облекчаване на непоносимата болка от тежка невропатия. 

Не само че достъпът до трева днес е много по-широк, отколкото в предишните няколко десетилетия, но и наличните сортове, разработени с помощта на съвременната ботаника и химия, са несравними с познатите по-рано в историята. 

Като се има предвид това, може да сметнем, че учените би трябвало вече да са добили добра представа как редовната и не толкова редовна употреба на марихуана се отразява на хората, как е най-добре да се използва медицинската марихуана и какви потенциални рискове може да носи  канабисът. 

„Има толкова много въпроси, които трябва да бъдат решени“, казва Райън Вандри, професор по психиатрия, който изследва марихуаната в института Джон Хопкинс. Той смята, че употребата и легализацията избързват пред науката. 

Вандри и други специалисти, интервюирани от Business Insider, казват, че макар и днес да знаем много повече за марихуаната, отколкото когато и да било, има важни теми – като се започне от това как влияе на мозъка при различни потребители до това как е най-ефективна за медицински цели - които все още не са проучени достатъчно. На практика законите са изпреварили учените. 

Не става дума за „про“ или „анти“, а за това, че информацията, с която науката разполага, все още е твърде малко. Агенцията за борба с наркотиците (DEA) в САЩ смята марихуаната за „наркотик без медицинска стойност“, тъй че е трудно се получава разрешение за нейното изследване, а да се проучват продуктите, които повечето хора използват, е напълно невъзможно, тъй като учените могат да дават на участниците в изследванията си само канабис, който е отгледан в одобрените от DEA съоръжения. В Европа нещата стоят по сходен начин.

„Удивително е, че имаме толкова много въпроси без отговор – казва Стейси Грубър, професор по психиатрия в Медицинската школа на Харвард и директор на програма за изследване на марихуаната.

„Не е нещо ново, има я от хиляди години, не е като да сме я създали вчера в лабораторията.“