Идеята за тази движеща се пластмаса се заражда, когато един ден проф. Оли Икала от Университета Аалото се замисля дали е възможно и материалите да усвояват нови умения. Знаем, че компютрите са способни на това. Но как стоят нещата с нещо по-простичко? В предишно изследване същият екип доказва, че отговорът е „да“, като успяват да научат гел да се разтапя, когато се изложи на светлина.
За новия научен труд те решават да се насочат към материали, чиято гъвкавост се променя в зависимост от относителното разположение на вътрешните молекули. „За да може един материал да се научи, той трябва да има памет. Когато материалът се нагорещи, боята, нанесена върху повърхността от течно-кристални полимери, прониква в материала. И именно така формира паметта“, комантира Икала.
Учените дори успяват да накарат пластмасата да се захваща за различни обекти. За в бъдеще смятат да я обучат да реагира на различни цветове светлина. Това би могло да доведе до разработката на изключително леки роботи, които не се нуждаят от отделно (и тежко) захранване, а се контролират дистанционно единствено и само с помощта на светлината.
Източник: Matter
