Прочутият и световнопризнат специалист по теоретична физика Пол Дирак е казал: „Това, което прави теорията на относителността толкова приемлива за физиците, въпреки че е против принципа на опростеността, е нейната огромна математическа красота. Това е качество, което не може да бъде дефинирано, както се определя красотата в изкуството, но хората, които са математически изследователи, обикновено нямат затруднения да го видят".
Илюстрация: roseed abbas / Shutterstock
Хората, които се занимават с математика професионално, а и мнозина други, виждат в сложните математически формули толкова много красота, колкото има в най-прекрасната музика на великите композитори или в шедьоврите на изобразителното изкуство.
Това доказа експеримент на Лондонския университетски колеж, за който разказва Би Би Си. На 15 математици в Англия били показани 60 различни уравнения, които те можели да окачествят като „грозни” и „красиви”. Докато математиците ги разглеждали, реакциите в мозъка им били наблюдавани със скенер. Оказало се, че при възприемането на математиката се активират същите мозъчни центрове, както при оценяването на художественото и музикалното изкуство, което всички виждаме като красиво.
Изследователите в експеримента смятат, че може да има невробиологична основа в мозъка на всички хора, която служи за разпознаване на красота дори в неочакваните места като в математиката, която е точна наука и се основава на логиката.
Математическата формула на Ойлер – едно от уравненията, в които хората, които не се занимават професионално с математика, могат да открият най-много красота. Тя изглежда проста на вид, но е изключително дълбока по смисъла си. Сравнява пет от най-важните математически константи – 0-та, 1-та, „e” и Пи – двете най-често срещани трансцедентални числа и „i” – фундаменталното имагинерно число.
„Голям брой зони в мозъка са свързани с разглеждането на уравнения. Когато гледаме математическа формула, която смятаме за красива, се активира тази част от мозъка ни, която отговаря за емоциите – предната орбитофронтална кора – също както когато наблюдаваме прекрасна картина или слушаме хубава музика”, казва един от авторите на проучването проф. Семир Зеки. Колкото повече красота виждаме в една математическа формула, толкова повече се активира тази част от мозъка ни.
„Изследванията на нервната система не могат да кажат какво е красота, но ако намираме нещо за хубаво, вероятно предната част от мозъчната кора ще бъде намесена и (чрез нея) можем да открием красота във всичко”, посочва професорът.
Източник: Мениджър Нюз
