Мрачна прогноза. Тя лесно би могла да прозвучи като спекулация, ако не се коренеше в генетични мутации и социални практики, които пускат филизите си още сега – днес, в началото на 21. век. Невъзможно е да пренебрегнем социалното разделение – достъпът до информация и модерно медицинско обслужване, както и разликите в образователните системи и управлението и днес имат огромно отражение върху здравето, раждаемостта, развитието и продължителността на живота на хората - в Буркина Фасо например в сравнение с тези в САЩ. В този смисъл социумът казва тежката си дума и за гените.

Антропологът от университета „Корнел” Мередит Смол обяснява как културата и технологиите могат да променят еволюцията: „Вземете например едрата шарка. Преди време милиони измираха от тази болест и гените им не се предаваха на поколенията, защото повечето си отиваха, преди да достигнат полова зрялост.

Генетичният басейн в онези години се чистеше от гените на тези хора.

Днес обаче медицината ликвидира едрата шарка и хората, които тя би убила, сега са живи, имат деца и им предават пасивните гени, в които е записана болестта. Освен това в развитите страни раждаемостта по правило пада и най-много деца се появяват в Южна Америка, Африка и Азия. Хората от тези континенти са основните участници в генетичния басейн днес. След няколко поколения повечето гени в човешкия вид ще са техни.”

Ето че още в ден днешен ние се делим на две – облагодетелстваните с техните малко деца, по-добро здраве и по-лоши гени и бедното човечество с по-краткия живот и по-силното генетично присъствие. Едновременно с това обаче се смесваме расово заради миграцията и намаляващия брой партньори сред петото поколение „развити” граждани. Но разхубавяваме ли се? Виж, тук едно интересно проучване на 14 000 американки дава един малко изненадващ отговор. Оказва се - манекенката съвсем не е жената на бъдещето. В рамките на така нареченото Фрамингамско проучване на сърцето, започнало през далечната 1948 г., се изследват здравето и генетичните предпоставки на дами от град Фрамингам в щата Масачузетс, родени между 1892 и 1956 г. Изследователите проследили височината, теглото, кръвното налягане и холестерола на участничките, както и броя на децата им.

Изводът направо срива посланията на днешната индустрия за красота – оказало се, че

пълничката, нисичка жена с висок холестерол и кръвно налягане е еволюционният шампион на века.

Тя има много по-голямо участие във възпроизводството, отколкото грациозната топола с перфектни здравни показатели, която като правило има много по-малко деца. Точно пухкавата матрона ръководи микроеволюцията на съвременния човек – промените на гените в рамките на вида. И по отношение на външния вид поне я води надолу – според генетични проучвания само след десет поколения – тоест през 2409 г., средният ръст на жените ще бъде с 2 сантиметра по-малък, теглото – с 1 килограм повече, първото дете ще идва пет месеца по-рано, а менопаузата – 10 месеца по-късно, отколкото при днешната жена. Разбира се, при условие, че навиците и жизнената ни среда се запазят такива, каквито са сега.

Въпреки спекулациите, че културният напредък е спрял необходимостта от еволюция при човека, тя все пак напредва – бавно, почти незабележимо, с деликатни стъпки – както е било от време оно. Всеки от нас носи нови мутации, повечето от които нямат отражение върху тялото ни, тъй като засягат нефункциониращи части от генома или са маскирани от работещи гени на останалите хромозоми. Тези мутации се развиват вследствие на реакции към болести, промени в околната среда, лични преживявания и колебания в начина на хранене.

Дали някои от тях ще се запазят и в следващите поколения

и ще залегнат в основата на физиологични промени, които ще имат отражение върху живота ни, младата наука генетика още не може да каже – това ще знаят нашите внуци и правнуци. Те може би ще са красиви и високи, а може би  – дребните, тъпи орки, предсказани от Оливър Къри. Това пък зависи от нас. Тъй като щом сами градим средата си на живот, сами градим и промените, които телата ни ще направят в себе си, за да се наместят по-комфортно в нея.

А дали накрая на състезанието ще останат най-добрите? „Не най-силните от вида оцеляват, нито най-интелигентните. Оцеляват онези, които са най-приспособими към промените.” Това го е казал Чарлз Дарвин. Е, той е бил от високите. И интелигентните. Имал е достъп до цялото знание и комфорт, които е предлагала Британската империя. Имал е и десет деца. Можел е да си позволи да говори така. Какво ли обаче ще кажат гените на дребната, пълничка, многодетна българка, китайка, латиноамериканка? Науката слуша... 

Елена Панова