Индексът се срива няколко дни след прогнозирания момент. На което може да се гледа по различни начини – че „пророците” не са отчели всички фактори, както и че точно те са провокирали срива – публикувайки негативния си анализ.

Доста математици днес си оспорват лаврите на първия, предвидил финансовата криза. Други намират научна радост в уподобяването й на стихийни бедствия. Според нюйоркския математик Реджиналд Смит

развитието на кризата напомня инфекциозна епидемия. 

Смит твърди, че първоначалното огнище на заболяването е бил сривът на пазарите на недвижими имоти в Калифорния и Флорида в началото на 2007 г. Той води до понижаване на курса на акциите на американските фирми като цяло. От своя страна това попарва банките в САЩ. А после кризата се разпространява извън Северна Америка.

Според Смит няма такова нещо като „кризисен вирус”. Но повечето пазари са реагирали панически на базата на информацията от разклатените тържища в САЩ. И тъй като са подобни по структура и характер на основните търгувани активи, те са пропаднали по аналогия, не защото е било неизбежно. Ученият извежда и важна закономерност – падането на един пазар е много силен фактор за рухването и на други такива. Ръстът на дадена борса не води задължително до такъв и по другите.

Самите болестни епидемии отдавна занимават математиците. Затова и откритите от тях закономерности вече успешно се прилагат и в случаи, несвързани пряко със зарази на човешки и животински популации. Оказва се, че компютърните вируси съвсем не на шега копират поведението на биологичните си предшественици.

Съвсем друга работа е един

невъзможен вирус, измислен с научна цел от канадски математици. Те моделирали действието на вредител, превръщащ заразените от него хора в зомбита. С живите мъртъвци по определението на модела човек се справя само след пълното им унищожение – в крематориум например. Умрял от този вирус човек се превръща в трудноунищожим мобилен и агресивен разпространител на заразата.

Моделът на химеричната епидемия показал, че човечеството няма шанс срещу подобна напаст. Макар да не изглежда особено смислен, закономерностите, открити с негова помощ, доста добре описвали разпространението на скрити инфекции, както и на идеи. Последните приличат на скрита зараза – невинаги се изразяват, но често достатъчно добре мотивират носителите си за едно или друго поведение.

Математиката отдавна работи в полза на правоохранителните и разузнавателните служби. В битката с тероризма на 21. век тя се оказва безценен помощник.

Работата е там, че

талибаните и Ал Кайда например се изучават много трудно –

внедряването на агенти е почти невъзможно, в ръцете на западните спецоргани попадат предимно трупове на терористи. Малцината живи пленници не “пеят” нито при мъчения, нито под въздействието на “серума на истината”.  

Анализирайки съвкупността от външни проявления на терористичните организации, математиците успели да съставят модел на структурата и действието им. Той се оказал близък до този на много фирми, като най-много приличал на селскостопанските. Продуктът (насилие) се получавал съгласно съответните закономерности – с времето производството става по-ефективно (по-възрастната организация по-често извършва нападения). Достъпът до работна ръка (потенциални съидейници) имал голямо значение колко може да се разрасне мрежата. Съответно експертите могат да преценят дали е по-ефективно дадена терористична “фирма” да бъде удушена чрез недостиг на персонал, или да бъде разбита отвътре.

Математиката и спортът

отдавна са неразделни и това партньорство заслужава отделна статия. Нека само споменем, че напоследък учените обясниха защо леворъките имат преимущества в бейзбола. Те имат малко повече време (стотни от секундата), през което виждат хвърляната към тях топка – “нормалният” батер я вижда да изхвърча иззад рамото на също такъв нормален питчър. А при успешен удар левичарят вече е обърнат в правилната посока за тичане към първа база от самия си замах.