Един ден всеки от нас ще разполага с интелектуалните способности на Айнщайн, физическата сила на Супермен и здравето на 18-годишен американски войник. Нещо повече – съвършените деца от бъдещето ще прекарват неделните си сутрини, разглеждайки изкуствено създадени юрски джунгли в зоологическата градина, където се разхождат истински динозаври.

Не се усмихвайте скептично, защото това не е сценарият на последния шедьовър на холивудската машина за мечти. Генното инженерство е на крачка от това да срещне зашеметяващото бъдеще с далечното минало в рамките на днешния ден. Възможностите, които предлага играта с гените, са невъобразими. Защо тогава по улиците не се разхождат

супермени с любимите си домашни минитиранозаври на каишка?

Просто учените все още не са уверени дали ще можем да контролираме света, който те скоро ще са в състояние да създадат.

Всички сме чували съвременната приказка за дизайнерски бебета с подбран от майката и бащата пол, цвят на очите и коефициент на интелигентност. И въпреки че в света още няма клиника, която официално да предлага този „продукт”, институтите по генно инженерство вече разполагат с арсенал от техники, който позволява създаването на генетично подобрена раса още днес – поне на теория.

Идеята за генетичното подобряване е сравнително проста. Тя се отнася до преноса на генетичен материал, чрез който може да се променят различни характеристики на човешкия, животинския или растителния организъм. Може да става въпрос за промяна, която помага на определени гени – например тези, отговарящи за мускулната ни маса – да се изразят по-добре и по този начин

да повишат способността на тялото ни да трупа мускули.

Или да потисне други, които носят дремещата заплаха от страшна наследствена болест. Модифицирането на гаметите – онези малки клетки, които се сливат при оплождането и предават наследствените черти на ембриона – може да накара човешкия, а и всеки друг организъм да завещае новите си, подобрени черти и на своето поколение.

Какви са възможностите? Трябва да знаем, че на света вече съществуват медикаменти, които са в състояние да променят вида, способностите и здравето ни. Най-яркият пример е генетично модифицираният хормон на растежа соматотропин. Той засилва растежа на костите и подпомага белтъчната и въглехидратната обмяна в тялото, както и обмяната на веществата в клетките.

Преди 1985 г. той се произвежда в много ограничени количества, тъй като се събира в естествения си вид от човешката хипофизна жлеза, която го произвежда. Днес обаче с помощта на рекомбинантна ДНК технология учените могат да произвеждат колкото си искат от веществото, което може да ни направи по-високи. В началото соматотропинът се предписва само на деца с ненормално малък ръст, причинен от дефицит на хормона в организма. В днешно време

много лекари по света предписват хормона на растежа

и в много други случаи, когато ръстът на малкия човек е незадоволителен. Масовото разпространение на този генно модифициран медикамент е само началото на една ера, в която ще можем да разчитаме на поправка на недотам съвършените си физически данни.

Оказва се, че тялото ни може да бъде тунинговано така, че да повиши възможностите си отвъд всичко, което фитнес залата и здравословното хранене могат да ни предложат. Такива примери вече са известни.

На зимната олимпиада в Инсбрук през 1964 г. един финландски състезател по ски бягане – Еро Ментиранта, печели два златни медала с необикновена преднина. Учените изследват организма му в търсене на нещо необичайно и откриват, че той носи рядка генетична мутация, която повишава броя на червените му кръвни телца с помощта на хормона еритропоетин. Резултатът? Необикновено висок капацитет за спортни упражнения. Днес съществува синтетична версия на еритропоетина (ЕПО), която обаче се смята за допинг от спортните регулатори и употребата й не се допуска на състезания. А в цивилния живот?

Какво ще кажете пък за

мускулите на Шварценегер от най-добрите му години?

Наскоро американски учени успяха да създадат така наречените „мишки Шварценегер”. Целта на експеримента била да се намери терапия за различни дегенеративни болести при човека, но самите му създатели признават, че технологията може да се използва и ако просто искаме да станем по-силни.

Във вселената на спорта тази манипулация може невероятно да подобри способностите на състезателите, без при това да бъде засечена от вездесъщия допинг контрол. Мишлетата на Надя Розентал от Харвардската медицинска школа притежават един ген повече от обичайното. Този ген кара мускулите и костите им да растат повече, отколкото природата е предвидила за малките гризачи. На четири седмици почти всеки мускул в тялото на лабораторните животни вече показва желязна сила. Това качество не само че не намалява с възрастта, но дори се засилва. На 20 седмици – възраст, която в човешките мащаби би могла да се нарече пенсионерска – мишките не показват

и следа от мускулната дегенерация, типична за застаряващия организъм.

Теоретично е напълно възможно такава промяна да се направи и при хората. Розентал обаче отрича тази вероятност.

„Нямаме никакво намерение да добавяме този ген към човешки ембриони, за да ги направим силни и мускулести възрастни”, категорична е тя. Въпреки това научната общност вече изрази желанието си да приложи тази терапия на практика и в човешките клиники, защото тя е отлично решение за многобройни вродени и придобити мускулни и сърдечни заболявания, та дори и за диабетно болните.

Генните модификации могат да забавят и процеса на остаряването. Например генът MGF регулира естественото производство на хормон, който тялото ни освобождава след физическо натоварване и който стимулира развитието на клетките. Една сравнително проста процедура може да помогне на човешкия организъм да остане здрав и силен до дълбока старост. Етичните комисии обаче не допускат прилагането на този вид генетично подобряване при хора. Освен оправдания страх, че

бърникането в генома може да има неочаквани последствия,

медиците се боят и че изкуственото подобряване може да обедни човешкия генетичен басейн, ако от него се изхвърлят всички „нежелани” гени, и така да се стигне до образуването на нови мутации, с които може би никога няма да успеем да се справим.

Но на света съществува едно място, където някои от етичните закони в останалата част на Земята, общо взето, не важат - Китай. В момента, в който четете тази статия, на територията на Хонконг се строи може би най-модерната лаборатория за генетични експерименти. Тя принадлежи на Пекинския институт по геномика (ПИГ) и целта на създаването й е да покаже, че Китай с лекота може да достигне и дори да надмине научните достижения на Запада.

Някои от целите на проекта са безкрайно благородни – източните специалисти възнамеряват да изучат из основи всички ракови мутации и един ден да разработят генни терапии, които да елиминират вероятността от развиването им в човешкия организъм. Другите проекти на ПИГ обаче са по-спорни. До няколко години китайците ще започнат

мащабно проучване на генетичната основа на човешката интелигентност.

Те ще разчетат 2000 от кодиращите белтъците гени на 2000 китайски деца и ще сравнят резултатите с успеха им в училище. Ако им се удаде да намерят гена на интелигентността, крачката до създаването на свръхумни деца едва ли ще бъде голяма. Като имаме предвид, че проектът получава огромна финансова подкрепа от повечето държавни банки на страната, можем да съдим, че азиатската суперсила е твърдо решена да създаде поколение от гении още в близките десетилетия.

Съществуват обаче и още по-шантави теории за това, което генното инженерство може да направи с човешкото тяло. Какво ще кажете за чифт крила например? Наистина, още не е проведен експеримент, в който са създадени хора-ангели, но редица учени вярват, че събуждането на спящи гени, които не са се проявявали в организма ни, откакто сме били представители на съвсем други, древни видове, е възможно и може да ни възвърне някои от техните специални „екстри”.

Доказателството е открито... в няколко кокошки.

През ноември 2007 г. канадският палеонтолог Ханс Ларсон провежда експеримент, който трябва да обясни как опашките на динозаврите са еволюирали в птичи пера преди повече от 150 млн. години. Наблюдавайки един двудневен пилешки ембрион, Ларсон прави непредвидено откритие. Вместо очакваните четири прешлена, образуващи се в птичия гръбнак, микроскопът му показва цели 16 – една истинска тиранозавърска опашка. В следващите дни ембрионът продължава да се развива и, сякаш минавайки с машина на времето през забързана милиарди пъти еволюция, започва да губи опашката си, докато накрая пиленцето се излюпва само с обичайните пет прешлена.

Значението на това откритие е огромно. „През последните 150 млн. години тази опашка не е съществувала у птиците – обяснява Ларсон. – Те обаче винаги са я носили там някъде дълбоко в своите гени.” Оказва се, че във всяка кокошка дреме по един отдавна забравен тиранозавър.

Ларсон обаче не се задоволява с откритието и решава да премине от теория към практика. Той иска да разбере дали може да накара една кокошка да се сдобие с динозавърска опашка, ако върне часовника милиони години назад. Манипулирайки неактивните гени в пилешки ембриони, той успява да създаде кокошки с три прешлена повече от обичайното. Така Ларсон открива начин

да събужда заспалите динозавърски гени.

Завръщането на тиранозавъра обаче не спира дотук. Биолозите от Уисконсинския университет Мат Харис и Джон Фалон забелязват нещо странно по време на проучванията си на генетично мутирали кокошки. „Когато разглеждахме главата на един 14-дневен ембрион, забелязахме, че в клюна му има нещо, което не трябва да бъде там”, разказва Харис. Какво е това нещо? Внимателното проучване показва миниатюрни саблевидни образувания, опасващи цялата човка на нероденото пиле. Зъби. И то зъби, подобни на тези на малък алигатор... или велосираптор.

Харис и Фалон инжектират следващия ембрион с вирус, който включва гена, отговарящ за образуването на зъби. Надеждата за успех е малка. „Създаването на зъб е сложна работа – обяснява Харис. – Затова идеята, че можем да включим един ген, който да събуди зъбите в едно животно, което ги е изгубило преди 70 млн. години, беше твърде луда.”

Лудата идея обаче не се оказва невъзможна.

След две седмици цялата колегия на учените от университета се събира, за да види резултата. „Веднага забелязахме чудесно оформените зъбки на долната част на човката. Те имаха типичната извита форма на динозавърските. Така стана ясно, че всяко пиле може да стане зъбато.”

Палеонтологът Джак Хорнър от Университета на щата Монтана, вдъхновен от тези открития, решава да създаде цял велосираптор. „Ако искаме да видим жив динозавър, трябва да вземем една птица и да работим назад във времето. Докато на Земята има птици, ние можем да достигнем до динозаврите”, убеден е той.

За да създаде своя Франкенщайн, Хорнър ще започне работа с генома на птицата ему. „Емуто има всички характеристики, необходими за създаването на динозавър от мащаба на велосираптора”, заяви той.

А щом велосирапторът е възможен, какво остава за нас, хората? Ако върнем часовника на гените назад, няма ли той да ни доведе до силата и ловкостта на маймуните, с всички неочаквани плюсове и минуси? Или да ни пренесе още по-назад в еволюцията? Идеята определено е луда. Но кой казва, че е невъзможна?

Елена Панова