Един ден всеки от нас ще разполага с интелектуалните способности на Айнщайн, физическата сила на Супермен и здравето на 18-годишен американски войник. Нещо повече – съвършените деца от бъдещето ще прекарват неделните си сутрини, разглеждайки изкуствено създадени юрски джунгли в зоологическата градина, където се разхождат истински динозаври.

Не се усмихвайте скептично, защото това не е сценарият на последния шедьовър на холивудската машина за мечти. Генното инженерство е на крачка от това да срещне зашеметяващото бъдеще с далечното минало в рамките на днешния ден. Възможностите, които предлага играта с гените, са невъобразими. Защо тогава по улиците не се разхождат

супермени с любимите си домашни минитиранозаври на каишка?

Просто учените все още не са уверени дали ще можем да контролираме света, който те скоро ще са в състояние да създадат.

Всички сме чували съвременната приказка за дизайнерски бебета с подбран от майката и бащата пол, цвят на очите и коефициент на интелигентност. И въпреки че в света още няма клиника, която официално да предлага този „продукт”, институтите по генно инженерство вече разполагат с арсенал от техники, който позволява създаването на генетично подобрена раса още днес – поне на теория.

Идеята за генетичното подобряване е сравнително проста. Тя се отнася до преноса на генетичен материал, чрез който може да се променят различни характеристики на човешкия, животинския или растителния организъм. Може да става въпрос за промяна, която помага на определени гени – например тези, отговарящи за мускулната ни маса – да се изразят по-добре и по този начин

да повишат способността на тялото ни да трупа мускули.

Или да потисне други, които носят дремещата заплаха от страшна наследствена болест. Модифицирането на гаметите – онези малки клетки, които се сливат при оплождането и предават наследствените черти на ембриона – може да накара човешкия, а и всеки друг организъм да завещае новите си, подобрени черти и на своето поколение.

Какви са възможностите? Трябва да знаем, че на света вече съществуват медикаменти, които са в състояние да променят вида, способностите и здравето ни. Най-яркият пример е генетично модифицираният хормон на растежа соматотропин. Той засилва растежа на костите и подпомага белтъчната и въглехидратната обмяна в тялото, както и обмяната на веществата в клетките.

Преди 1985 г. той се произвежда в много ограничени количества, тъй като се събира в естествения си вид от човешката хипофизна жлеза, която го произвежда. Днес обаче с помощта на рекомбинантна ДНК технология учените могат да произвеждат колкото си искат от веществото, което може да ни направи по-високи. В началото соматотропинът се предписва само на деца с ненормално малък ръст, причинен от дефицит на хормона в организма. В днешно време

много лекари по света предписват хормона на растежа

и в много други случаи, когато ръстът на малкия човек е незадоволителен. Масовото разпространение на този генно модифициран медикамент е само началото на една ера, в която ще можем да разчитаме на поправка на недотам съвършените си физически данни.

Оказва се, че тялото ни може да бъде тунинговано така, че да повиши възможностите си отвъд всичко, което фитнес залата и здравословното хранене могат да ни предложат. Такива примери вече са известни.

На зимната олимпиада в Инсбрук през 1964 г. един финландски състезател по ски бягане – Еро Ментиранта, печели два златни медала с необикновена преднина. Учените изследват организма му в търсене на нещо необичайно и откриват, че той носи рядка генетична мутация, която повишава броя на червените му кръвни телца с помощта на хормона еритропоетин. Резултатът? Необикновено висок капацитет за спортни упражнения. Днес съществува синтетична версия на еритропоетина (ЕПО), която обаче се смята за допинг от спортните регулатори и употребата й не се допуска на състезания. А в цивилния живот?

Какво ще кажете пък за

мускулите на Шварценегер от най-добрите му години?

Наскоро американски учени успяха да създадат така наречените „мишки Шварценегер”. Целта на експеримента била да се намери терапия за различни дегенеративни болести при човека, но самите му създатели признават, че технологията може да се използва и ако просто искаме да станем по-силни.

Във вселената на спорта тази манипулация може невероятно да подобри способностите на състезателите, без при това да бъде засечена от вездесъщия допинг контрол. Мишлетата на Надя Розентал от Харвардската медицинска школа притежават един ген повече от обичайното. Този ген кара мускулите и костите им да растат повече, отколкото природата е предвидила за малките гризачи. На четири седмици почти всеки мускул в тялото на лабораторните животни вече показва желязна сила. Това качество не само че не намалява с възрастта, но дори се засилва. На 20 седмици – възраст, която в човешките мащаби би могла да се нарече пенсионерска – мишките не показват

и следа от мускулната дегенерация, типична за застаряващия организъм.

Теоретично е напълно възможно такава промяна да се направи и при хората. Розентал обаче отрича тази вероятност.

„Нямаме никакво намерение да добавяме този ген към човешки ембриони, за да ги направим силни и мускулести възрастни”, категорична е тя. Въпреки това научната общност вече изрази желанието си да приложи тази терапия на практика и в човешките клиники, защото тя е отлично решение за многобройни вродени и придобити мускулни и сърдечни заболявания, та дори и за диабетно болните.

Генните модификации могат да забавят и процеса на остаряването. Например генът MGF регулира естественото производство на хормон, който тялото ни освобождава след физическо натоварване и който стимулира развитието на клетките. Една сравнително проста процедура може да помогне на човешкия организъм да остане здрав и силен до дълбока старост. Етичните комисии обаче не допускат прилагането на този вид генетично подобряване при хора. Освен оправдания страх, че

бърникането в генома може да има неочаквани последствия,

медиците се боят и че изкуственото подобряване може да обедни човешкия генетичен басейн, ако от него се изхвърлят всички „нежелани” гени, и така да се стигне до образуването на нови мутации, с които може би никога няма да успеем да се справим.