Двама физици, от САЩ и Канада, са анализирали критически някои основни положения в квантовата механика и смятат, че докато не открием със сигурност, че времето по физическа необходимост тече само в една посока, измерванията, които са направени на една частица, може да се окаже, че влияят не само на нейното бъдещо физическо развитие, но и на нейното минало или иначе казано – на нейната физическа история. Вече всички знаят, че квантовата механика е странна. И голяма част от нейната странност се дължи на факта, че на фундаментално ниво частиците просто не са и не действат като твърди билярдни топки, които се удрят и отскачат една от друга на билярдната маса, а са по-скоро нещо като размити облаци от възможности, някои от които се случват, а други не.
Ако се окаже, че причинността може да повлиява миналото, тогава една частица, след като бъде измерена, може да “занесе” резултата от това измерване или промяната на физическото си състояние обратно във времето. Физиците Лайфер и Пъси са преформулирали модел, който е основан на известната Теорема на Джон Стюарт Бел, като “само” са сменили пространството с времето. “За момента нещата са само във фазата на интерпретацията и физиците, съвсем нормално, са доста скептично настроени, теглото на доказателството е върху нас и ние сме оптимисти”, заявява Лайфър.
