Дори и днес здравеопазването е скъпо, какво остава, когато става въпрос за подобни терапии?

Днес една нова терапия против рак струва един милиард долара, преди да влезе в употреба, защото са необходими продължителни и свръхскъпи тестове. През последните години от всяко ново лекарство се изисква без никакво съмнение да носи голям процент подобрение у пациентите. Ако обаче започнем да търсим как да прилагаме по-конкретни терапии, развитието им може да стане много по-евтино. Проучвания на Лондонското училище по икономика доказват, че ефектът от терапиите е положителен не само за конкретните пациенти, но и за цялото общество. Защото един излекуван пациент е продуктивен и произвежда в полза на всички. Така че не съм съгласен, че е неминуемо цената на персонализираната медицина да скочи, просто парадигмата трябва да се промени. Дори в случая, когато персонализираните лечения са по-скъпи, те ще бъдат много по-ефективни и при тях няма да се налага да се осланяме на шанса ще помогнат или не.

Кога ще започне широкото използване на персонализираните терапии?

За малък брой пациенти вече се правят тестове, за да знаем коя терапия ще бъде по-ефикасна, но съм сигурен, че това ще се прави с все повече хора в близките години. Онкологията след десет години ще бъде много по-различна, ако я съпоставим с разликата между днес и преди петдесет години. Скоростта на развитие нараства значително и аз съм оптимист. Дори днес аз вече вземам индивидуализирани решения в клиниката си.

А кога ще е възможно по гените ни да се знае от какви болести бихме страдали? 

Доста е лесно да се проследят мутациите в гените, когато сравняваме генетиката на самия тумор с тази на нормалните клетки. Мутациите са като баркод на тумора и могат да бъдат използвани за диагностика. Трудността идва, когато търсим тези показатели в големи групи хора. При раждане са ни раздадени генетични карти, заради които аз например може да имам по-голям нос или кафяви очи. Това не са мутации, а нормални генни вариации между индивидите. Но се оказва, че някои от тези нормални вариации могат да предразполагат например към психиатрични проблеми, да дадат по-висок риск от високо кръвно налягане или развитие на рак. Не става въпрос обаче за наследствен рак. Всъщност само около 5% от мутациите могат да сигнализират за 80% риск от развиване на рак. В психиатрията някои мутации могат да предразполагат към известни проблеми, а други да предпазват. Там анализът е по-сложен, но и в тази област нещата се развиват доста бързо.

Много хора се опасяват за бъдещето на здравеопазването.

Истината е, че настоящият модел е като „Титаник”, който се е устремил към голям айсберг. Населението застарява, а проявлението конкретно на рака се увеличава. Смятам, че нещо революционно трябва да се случи с начина на функциониране на здравеопазването, в който производители на лекарства и пациенти са разглеждани като две различни общности. Персонализираната медицина на бъдещето за мен е по-скоро партньорство между тях. Сигурно ще се промени и отношението към генната информация, която в исторически аспект с основание се е смятала за опасна. Но вероятно в недалечното бъдеще всеки от нас ще носи генома си в личния си джиесем или дори в микрочип. Той ще може да бъде разчитан от медицинския персонал, когато отидем на лекар. Информацията ще бъде все по-достъпна, пациентите ще искат да знаят все повече. 

Ивайло Харалампиев