Карлос Калдас ръководи Катедрата по клинична онкология на Университета в Кеймбридж, където развива програмата за геномика на рака на изследователския център „Хътчисън/МРС“. Завършва медицина в Лисабон, а след това специализира в Югозападния медицинския институт на Университета на Тексас в Далас, в болницата „Джон Хопкинс“ и в Университета в Балтимор, САЩ. През 1996 г. се премества в Кеймбридж. Карлос Калдас участва в проведения неотдавна симпозиум „Персонализирана медицина” във Фондация Ramon Areces със съдействието на списание Nature Medicine в Мадрид.

***

Вашата специалност е онкологията, д-р Калдас. Разкажете ни за последните постижения в борбата с рака.

Ръководя лабораторията в Кеймбриджкия изследователски институт, така че говоря като действащ онколог. През последните 20 години драстично се промени начинът, по който гледаме на рака като болест. Знаем не просто повече, а значително повече. Способни сме например да разграничаваме свойствата на канцерогенните клетки, а това стана за първи път преди десет години. Знаем също по какво тези клетки се различават от нормалните - не е резултат от някакъв катаклизъм, а от натрупване на мутации, и следователно научихме със сигурност, че ракът е генно заболяване, и по-конкретно, че е причинено от мутирали гени. Във всеки индивид е доста лесно да се открият кои са тези гени, защото се налага единствено да се сравни ДНК на раковите клетки с тази на нормалните. Така ще идентифицираме без никакво съмнение всички мутации. В това се крие красотата на генетиката.

Доколко този напредък се дължи на геномиката?

Огромният пробив идва именно от технологията, която ни позволява да проследим генома изключително бързо, за 4-5 дни. Бих го сравнил с използването на компютрите и почти интелигентните мобилни телефони, имейлите и всички тези технологии. Така можем да потвърдим кои типове рак са предизвикани от инфекции. През 2000 г. разчитането на първия човешки геном струваше близо 3 млрд. долара. Днес може да се постигне за 10 хил. долара. През 2020 г. вероятно ще струва 500. Международната конференция по ракова геномика през 2007 г. лансира мащабен проект с цел да проследи 500 проби от 50 типа рак за пет години. Това ще бъдат първите карти на рака на невъобразимо доскоро ниво. Тези геномни биомаркери ще повлияят много силно върху третирането на рака. Ще могат да се ползват за диагностика, прогностика, мониторинг на болестта, да предскажем дали болестта се завръща и ще контролираме какъв е отговорът на прилаганата терапия.

Ще ни дадете ли конкретен пример за прилагането?

Да вземем един много често срещан тип рак като този на гърдата. Първото, което една пациентка иска да узнае след диагнозата и отстраняването на тумора, е дали ще развие метастази, или е излекувана. Бихме искали, наблюдавайки първичния тумор, да можем да определим риска по-ефикасно, отколкото го правим в момента. Аз твърдя, че отговорът е закодиран в гените на първичния тумор, където е предварително заложено дали той ще има метастази или не. Това ново виждане вече влияе върху медицинската практика. Спомням си, че когато аз бях студент по медицина, при определен вид левкемия на пациента се даваха 18 месеца живот, а днес специфична терапия под формата на истински магически куршум позволява границата да се вдигне до пет и дори десет години. Все по-прецизно установяваме, че дори когато говорим за рак на белия дроб, всъщност не става въпрос за една унифицирана болест, а за комплекс от различни мутации. Що се отнася до прилаганите терапии, доскоро те бяха еднакви за всички пациенти, а вече е очевидно, че не действат еднакво. Следователно, ако знаем, че определен пациент няма да отговори положително на свръхскъпо лекарство, няма смисъл то да бъде прилагано. В миналото разполагахме с определени лекарства, предоставяни от фармацевтичните компании, които предписвахме на пациентите и след това анализирахме кои от тях отговарят по-добре. Тенденцията на бъдещето е първо да определим молекулярния профил на тумора и след това да решим каква терапия да се приложи. Наскоро се събрахме с колеги да обсъждаме бъдещето и стигнахме до термина „персонализирана ракова медицина 2.0” в паралел с интернет.