Учениците трябва да отговорят на въпроса „Какво го кара да се движи?“
Това би бил интересен начин да се започне дискусия за основата на точните науки, но отговорът в учителската версия на учебника бил просто „Енергията го кара да се движи“ за всяко от трите.
„И ето, енергията е сложно понятие – продължава Файнман – То е много, много трудно за разбиране. Това, което имах предвид е, че не е лесно да разбираш понятието енергия достатъчно добре, за да го използваш правилно, т.е. да достигнеш до правилен извод, като използваш идеята за енергия. Това е недостъпно за първокласниците. Все едно ще е, ако кажете „Бог го кара да се движи.“ или „Духът го кара да се движи“ или „Движимостта го кара да се движи“. (Всъщност, няма да сбъркате и да кажете „Енергията го кара да спре.“).
Вместо това, той предлага на учителите да отговорят на въпроса по начин, по който всеки човек без научни познания би могъл да отговори, без да прибягват до сложен термин. Например може да обясните, че кучето играчка се движи, защото навивате пружината, която след това се развива и задвижва механизма.
И тогава Файнман предлага един от най-ценните съвети в историята на комуникацията на науката:
„Най-накрая намерих начин да се провери дали сте преподали идеята, или само дефиницията. Изпробвайте така: кажете, „Без да използвате новата дума, която току-що научихте, опитайте се да преразкажете това, което научихте, със свои изречения. Без да използвате думата „енергия“, обяснете ми как се движи кучето.“ Не можете. Значи не сте научили нищо за науката.“
Дори да оставим настрана преподаването, съветът на Файнчман е полезен, когато трябва да се проверят нечии чужди твърдения, посочва Саймън Оксенман в BigThink.
>>
