Няма никакво съмнение за сериозната разлика в интелектуалния потенциал на всеки от нас. Известно е, как някои се сблъскват с повече трудности при решаване на пръв поглед, не особено сложни математически и логически задачи. А други с лекота диференцират възможните решения в една сложна ситуация и намират най-краткия път към тях. Тези способности не само будят възхищение, но и са сериозен обект на търсене от много проспериращи компании по света. Много от тях включват IQ тестовете, като част от интервютата за работа. И с право. Всеки работодател би бил щастлив да разчита на възможностите на своите наистина интелигентни служители.
Остават обаче много въпроси. Дали този така търсен и желан интелектуален потенциал е наследствено обусловен или е просто божи дар? Правилни ли са критериите, по които го преценяват тестовете за интелигентност? Може ли средата - семейна, обществена и която ни заобикаля да повлияе на това колко високо е числото, измерено с IQ?
На тези и много други въпроси отговорите не са еднозначни. Някои от тях дори предизвикват противоречиви мнения. Защото новината, която поднасят Робърт Пломнин и неговите колеги от университета в щата Айова е сензационна. Те събират няколко години поред, най- интелектуално надарените деца на възраст между 12 и 14 години. Момчета и момичета, доказали способностите си чрез тестове за интелигентност. Със съгласие на родителите им вземат кръвни проби за ДНК-тестове. Резултатите са свързани с често повтаряща се последователност от аминокиселини в нуклеотидната верига на ген IGF2R от дългото рамо на 6-та хромозома.
Тя ли е тази, която ни предопределя като интелигентни или посредствени? Ще използваме ли тази информация просто като любопитен факт или в желанието си да надхитрим природата ще злоупотребим с нея и ще се опитаме с помощта, на иначе модерни технологии като генното инженерство да създаваме колонии от умни хора?
Франсис Галтън прави опит за това в началото на 20. век. За щастие, здравият разум в лицето на институциите, по това време не позволява то да се осъществи на практика.
Пък и природата едва ли би поверила богатството на чистия интелект на аминокиселинното подреждане само в един ген. За разгръщането на интелектуалните възможности е необходимо много повече - среда, бит, култура, морални ценности и традиции, които толерират интелигентността, вместо да я подтиснат или подлагат на съмнение.
