Храната на бъдещето ще е вкусна и здравословна, стига да имаме стомаха да я смелим

23 септември 2017 г., 12:01
1588

Снимка: stockcreations / Shutterstock

Всяка хапка храна, която приемаме, е пълна с различни химични реакции. Добавянето на някои съставки и готвенето помагат да контролираме тези реакции и правят храната по-вкусна и по-издръжлива. Какво тогава ще стане, ако можем да обработваме ястията на молекулярно ниво, пита IFL Science?

Моментът, в който ще започнем да изпращаме специално създадени частици, които да влияят още по-конкретно на реакциите, всъщност не е далеч. Наноотехнологиите ще ни позволят да управляваме храните и техните вкусове като елиминираме нуждата от добавянето на вредната сол и премахнем други опасни съставки.

Но докато храната на бъдещето ще бъде по-вкусна и модифицирана, значи ли това, че ще остане и безопасна? Ще приемат ли телата ни това ново поколение продукти и ще постигнем ли съгласие да ги консумираме?

Нанотехнологиите създават частици и материали с размер една милиарда част от милиметъра. За сравнение, ако една наночастица има размерите на футболна топка, вирусът ще е голям колкото човек, а овцата - колкото планетата ни. Работата с такива дребни частици ни позволява да създадем продукти с подобрени свойства като например умни опаковки, които да наблюдават състоянието на пакетираните в тях храни или пък пасти за зъби, които спират растежа на бактериите. Възможностите наистина са неограничени и тяхната полезност е безспорна. Представете си например как сензорът в една такава умна опаковка улавя газовете, произведени от бактериите в развалящата се храна, и променя цвета си, за да ни предупреди.

Въпреки това, на този етап повечето разработки са в експериментална фаза. Учените се притесняват, че поглъщането на наночастици може да доведе до натрупването им в различни органи като бъбреци и дробове, което да наруши функционирането им. Ето защо, храната на бъдещето действително може да бъде подобрена, но тепърва ни предстои да разберем дали ще можем да я консумираме толкова лесно, колкото ядем днешната си закуска.

Ключови думи:
Коментари