Екипът проектира експеримент за индиректно наблюдение на свръхпроводящ кубит, използвайки три микровълнови генератора за облъчване на кубит в запечатан 3D корпус от алуминий.
Това микровълново излъчване превключва кубита между енергийните състояния, друг микровълнов лъч е за мониторинг на кутията. Когато кубитът е в основно състояние, микровълновият лъч произвежда фотони. Внезапното отсъствие на фотони означава, че кубитът е на път да направи квантов скок във възбудено състояние.
Изследването показва, че това не е толкова скок, колкото преход; не е щракване на превключвател, а може би плъзгане на лост.
Следователно друг перфектно настроен импулс радиация може да обърне квантовия скок, след като е бил открит, изпращайки кубита обратно в неговото основно състояние, или, ако използваме метафората с котката на Шрьодингер, да попречи на котката да умре (възбудено състояние) и да я върне към живот (основно състояние).
Все още има дългосрочна непредсказуемост: например, изследователите не могат да предскажат точно кога ще се извърши квантов скок. Може да е след пет минути или пет часа.
Но след като скокът започне, той винаги следва същия път. При 6,8 милиона скока, наблюдавани от екипа, моделът е бил същият.
"Квантовите скокове на атома са донякъде аналогични на изригването на вулкан", казва Минев. „Те са напълно непредсказуеми в дългосрочен план."
"Въпреки това, с правилното измерване можем със сигурност да открием предварително предупреждение за предстоящо бедствие и да действаме, преди да е настъпило."
Изследването е публикувано в Nature.
