По традиция химията е третата Нобелова награда, която се обявява всяка година и следва тези по медицина и физика. Наградите за постижения в науките, литературата и за мир са създадени и се финансират по силата на завещанието на шведския предприемач и откривател на динамита Алфред Нобел. Те се връчват всяка година от 1901 г. Наградата се връчва със златен медал и е съпроводена от премия от 10 милиона шведски крони (един милион и сто хиляди долара). Сумата бе увеличена тази година заради инфлацията. Двете лауреатки ще си я поделят поравно. Снимка: Alexandros Michailidis / Shutterstock
Кралската шведска академия на науките удостои с Нобеловата награда за химия за 2020 г. французойката Еманюел Шарпантие от института "Макс Планк" за изследване на патогените в Берлин, Германия, и американката Дженифър А. Даудна от университета на Калифорния, Бъркли, САЩ, за "разработване на метод за редактиране на генома", съобщи сайтът Nobelprize.org и световните агенции, цитирани от БНР. "Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна откриха един от най-острите инструменти в генетичните технологии - генетичната ножица CRISPR/Cas9 (КРИСПР/Кас9)", се посочва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Шарпантие открива молекулата tracrRNA, използвана от някои бактерии за защита чрез разделяне на заразна ДНК. След това тя обединява усилия с Даудна за пресъздаване на тази дейност, подобна на отрязване с ножица.
"Тази технология има революционно въздействие върху науките за живота, тя допринася за разработването на нови терапии срещу рака и може да осъществи мечтата за лечение на наследствените заболявания", каза проф. Пернила Витунг Стафсхеде, член на Кралската шведска академия и на Нобеловия комитет по химия.
"Възможността да срежем ДНК, където искаме, направи революция в природните науки", каза тя, цитирана от "Ройтерс".
In their natural form, the CRISPR/Cas9 genetic scissors recognise DNA from viruses, but Emmanuelle Charpentier and Jennifer Doudna – awarded this year’s #NobelPrize in Chemistry – proved that they could be controlled so that they can cut any DNA molecule at a predetermined site. pic.twitter.com/zlOfyENt8V
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 7, 2020
"Този генетичен инструмент притежава огромна сила, която засяга всички ни", каза Клаус Густафсон, председател на Нобеловия комитет по химия, цитиран от "Асошиейтед прес".
"Той предизвика революция не само във фундаменталната наука, но доведе до създаването на нови видове посеви и ще доведе до иновативни нови методи за лечение". Густафсон подчерта, че благодарение на откритието на лауреатките, направено преди осем години, всеки геном може да бъде редактиран, за да "бъде поправен генетичен дефект". "Огромната мощ на тази технология означава, че трябва да я използваме много внимателно", предупреди той и добави: "също така е ясно, че това е технология, метод, който осигурява невероятни възможности на човечеството".
Използването на генетичната ножица дава възможност да се промени кода на живота за броени дни. КРИСПР/Кас9 може да се използва например за отделяне на вируса ХИВ от заразените Т-лимфоцити, при лечение на диабет и шизофрения, отбелязва ТАСС.
"Трябва да призная, че много се развълнувах", каза Шарпантие по телефона от Берлин пред журналистите след обявяването на наградата.
С Даудна и Шарпантие жените, удостоени с Нобелова награда по химия, стават седем.
