Множество наблюдателни изследвания установяват връзка между семейния доход и детското развитие. Сега обаче за първи път учени откриват преки експериментални доказателства, които показват по какъв точно начин бедността стимулира тези промени.
Резултатите са вследствие от продължаващо и в момента проучване, известно като Baby’s First Year, което има за цел да определи как битката с бедността може да повлияе на когнитивния и емоционалния растеж на малките деца.
„От доста години насам знаем, че израстването в бедност увеличава риска детето да се представя по-зле в училище, да има по-ниски доходи [за в бъдеще] и дори по-лошо здраве“, обяснява невроученът Кимбърли Нобъл от Колумбийския университет.
„Досега обаче ние не можехме да кажем дали самата бедност предизвиква промените в детското развитите или дали израстването в бедност се асоциира с други фактори, които водят до тези различия.“
За целта на проучването са изследвани хиляди майки с ниски доходи от САЩ, които съвсем наскоро са родили. Тези жени, живеещи в Ню Йорк, Ню Орлиънс, Омаха или Минеаполис/Сейнт Пол, получават на произволен принцип или по 333 долара на месец (безвъзмездно и безусловно), или по 20 долара на месец (също безвъзмездно или безусловно) през първите четири години от развитието на детето.
За съжаление, заради пандемията, само при 435 от семействата изследователите успяват да измерят електрическата активност на мозъците на бебетата. Въпреки значително по-малкия брой, данните показват, че финансовата подкрепа на майките се отразява пряко върху мозъчната активност на бебето през първата година от живота му.
Бебетата, чийто майки получават повече пари например, се отличават с по-висока честотна мозъчна активност, отколкото онези, които получават по-малко.
Нужни са допълнителни изследвания, за да се види дали тези промени в мозъчната активност са трайни и дали влияят благотворно върху когнитивното развитие. Имаме добри основания обаче да смятаме, че те действително влияят.
Малки изследвания, проведени наскоро, показват, че високочестотната мозъчна активност се среща по-често при бебета, родени в семейства с по-високи доходи. Подобен тип активност се асоциира и с по-добри езикови, когнитивни и социално-емоционални резултати, въпреки че тези връзки не винаги са консистентни.
„Всички здрави мозъци са оформени от своята среда и преживявания и ние не казваме, че едната група има „по-добри“ мозъци – коментира Нобъл. – Вследствие на произволността на проучването обаче знаем, че 333 долара на месец би трябвало да са променили изживяванията или средата на децата и че техните мозъци са се адаптирали към тези променени обстоятелства.“
Поради естеството на проучването авторите все още не знаят дали факторите в околната среда са предизвикали тези високочестотни мозъчни вълни. В момента те проучват дали домакинските разходи, поведението на родителите, семейните взаимоотношения или семейния стрес имат връзка с резултатите.
Каквито и да са причините, въздействието на парите върху неврологичното развитие, изглежда, е голямо.
Изследването е публикувано в PNAS.
Източник: Science Alert
