Детството предопределя по-нататъшния ни жизнен път

07 май 2019 г., 13:00
22609

Shutterstock

Детството е любимата област на психолозите. Когато се изправят срещу даден проблем, обикновено търсят корените му в миналото. Специалистите смятат, че в историята на израстването ни се натрупват редица детайли, които остават „невидими” за съзнанието на детето, но се оказват определящи за живота ни като възрастни.

Психолозите визират следните:

1. Ако родителите ви не са ви позволявали да взимате самостоятелни решения, а вместо това са решавали вместо вас дори за нещо толкова просто като например коя играчка да си изберете в магазина,  то съществува голяма опасност да станете човек с патологична зависимост от партньора си.

2. Липсата на здрава емоционална връзка между син и баща е честа причина за проблеми в интимния живот на бъдещия мъж.

3. Родители, които са прекалено властни и се стремят да контролират живота на децата си, рискуват да създадат истински инатливи възрастни, които трудно търпят чуждо мнение и трудно създават семейство поради стремежа си към свобода.

4. Прекаляването с телевизията или дългите часове пред компютъра потискат навиците за общуване и е възможно да изградят характер на интроверт.

5. Гледането на филми или предавания със сцени на насилие и жестокост може да отключи у детето агресия, защото то инстинктивно копира поведението, което вижда.

6. Децата, които често са били наказвани, е възможно да развият способността за „стратегическо планиране” или как да не бъдат залавяни, когато направят беля. В крайна сметка често наказваните деца се превръщат в потайни  и прикрити възрастни, които са склонни да лъжат.

7. Психологическите травми в детска възраст често са причина за затлъстяване в по-късна възраст.

8. Суровото и строгото отношение към децата може да стане причина за депресия – тя се наблюдава два пъти по-често от средния показател сред жертвите на домашно насилие.

9. Израстването в бедност и лоши условия може да доведе до лоша краткосрочна памет.

10. Родители, които изискват прекалено много от децата си и никога не са доволни от тях, подценяват ги, унижават ги, е вероятно да отгледат възрастни с комплекси за малоценност.

Щастливите деца най-често са и щастливи възрастни.

Цветелина Велчева

Коментари