За първи път учени показаха, че човешкото ДНК може да бъде събрано и от въздушни проби. Въпреки че тяхната работа е все още в начален етап, това доказване на концепцията би могло да доведе до интересни пробиви в областта на съдебната експертиза, екологията и медицината.

Техниката включва събирането на парченца от генетичния материал, отделен от организмите в околната среда – най-вече кожа и коса, но и урина и други отпадъци. По-рано учени разработиха надежден метод за събирането на този тип ДНК от водна среда и го използваха за идентифицирането на видовете в нея. Освен това стана ясно, че можем да събираме подобен генетичен материал и от почвата и снега.

Събирането на ДНК от въздушни проби обаче е съвсем различни предизвикателство. В ново изследване, публикувано в Peerj, учени от университета „Кралица Мери“ в Лондон показаха как животинската ДНК може да бъде събрана буквално от въздуха.

Учените изсмукват въздушни проби от дупките, в които живеят голите земекопи, както и в стаята, в която животните са били приютени, и впоследствие използват вече съществуващите техники, за да открият ДНК секвенции в събрания от тях въздух. И успяват!

Нещо повече – учените успяват да идентифицират и наличието на човешко ДНК както в стаята, така и в дупките на голите земекопи. Първоначално специалистите предполагат, че вероятно става дума за замърсяване на средата, но впоследствие става ясно, че генетичният материал се отдалечава от своя първоизточник и се разпространява из околната среда.

Разбира се, тепърва предстои техниката да се усъвършенства. Макар и очевидно събирането на ДНК от въздуха в затворена стая да е възможно, на открити пространства вероятно ще е значително по-трудно заради високата степен на разреждане. Въпреки това на фона на скорошните успехи, свързани със сбирането на ДНК от водни проби, учените вярват, че тяхната работа е обещаваща и за в бъдеще би могла да намери множество потенциални приложения. Така например (поне на теория) учените биха могли да отидат в трудно достъпни животински хабитати (например изключително тесни пещери) и да идентифицират видовете, живеещи в тях единствено и само по въздушните проби.

Все повече учени (в частност еколози и природозащитници) проявяват интерес към събирането на ДНК от околната сред. „Те търсят ефективен и неинвазивен начин да наблюдават биологичните среди. Сега ние предоставяме първото публикувано доказателство, че животинското ДНК може да бъде събирано от въздуха, a това от своя страна отваря потенциално нови възможности за проучване на животните в трудно достижими среди като пещери и дупки“, казва д-р Елизабет Клер, водещ автор на проучването от университета „Кралица Мери“.

Идеята за събирането на ДНК от въздуха може да окаже сериозно влияние и върху света на хората – от съдебните експертизи до проследяването на инфекциозни болести.

„Тази техника би могла да ни помогне да разберем по-добре предаването на заболявания, пренасяни по въздушно-капков път, каквото е COVID-19. В момента насоките за социално дистанциране се базират на физиката и изчисленията, показващи колко далече могат да се придвижат вирусните частици – обяснява д-р Клер. – С тази техника обаче ние бихме могли да вземем проба от въздуха и да съберем доказателства в реално време, които да подкрепят тези насоки."

Източник: IFLScience